Дрън-Дрън или любовна история в три части: Част 2

 - Търсил ли си някога вятър в косите на любимата си? Да се събудиш рано сутринта, да не можеш да заспиш отново и единственото, което да усещаш е избледняващата ласка на парфюма и. Къде бяхте снощи? Какво правихте? Кой беше там? Кой и направи комплимент? А ти каза ли и, че е красива?

 - Това май е от романа ми за фотографа, който снимаше сгради за реклами, нали?!

 - Не, Спасе! Това аз ти го казвам, - ядосах се аз.

 - Ауууу, „Спасе!“, казваш ми така само като си ми много ядосана!

 - И има защо! Ти въобще нормален ли си? Нещо са ти се поразместили чарковете май, - и за по голям драматизъм почуках по темето му. – Брейййй, колко ти е мекичка косата...

 - От новия лак е! Много добре...

 - Ей!!!! НЕ БЯГАЙ ОТ ТЕМАТА! Снощи те гледах, келеш такъв! Наблюдавах те! И Тер даже забеляза. Ти да не си някакъв идиот. Първо я заряза на масата сама. Не че не сме яка компания – ама не вярвам тя да беше излязла с идеята да слуша как Боби се оплаква от любовния си живот. Нито пък искаше да ни слуша с Тер да обсъждаме свръхестествените прояви на хората с генни мутации. Нали знаеш, че не се интересува от такива неща, - докато го казвах се замислих – всъщност дали има на света човек, който да се интересува от подобни работи. Да де, освен нас двамата с Тер...

 - Е, какво да направя, Росен...

 - Дрън-Дрън!

 - Аз! – рече Спас.

 - Еййй, много ме дразниш! После, трябваше ли Боби и Денис да и правят комплименти? Ти каза ли и, че е красива? Каза ли и? Забеляза ли, че си е купила нова рокля заради теб! За да те изненада, говедо такова?!

 - Ми аз...

 - Живееш с нея, мамка му! Би трябвало поне да знаеш какво има в гардероба и!

 - Ама..

 - Няма ама! Като си легна не я ли чу как плаче, а? Или заспа! Вместо да постоите двамата малко. Голям си пукал!

 - Плакала? Тя е плакала? Ти откъде пък знаеш?

 - Тя ми каза. Аз поне говоря с нея, за разлика от теб.

 - Ама...

 - Без „ама“, ти казах!

 - Ще и напиша разказ за извинение.

 - Тя не иска разказ!

 - Поема тогава.

 - Ти на интересен ли се правиш?

 - Ми, не...

Тук вече нервичките ми не издържаха. Вместо да му ударя един между очите, после да го сваля с ритник на пода и да продължа да го ритам докато не удвоя броя на отделните кости в тялото му, реших да продължа със словесните атаки:

 - И к`во говореше с оная? Знаеш, че се дразни. Каква ти беше работата да стоиш 20 минути със сервитьорката?

 - Ние просто говорехме за...

 - Въобще не ме интересува. Правиш глупости, Спасе! Ще ти стане тъжно накрая, ама на мен няма да ми ревеш. Забранявам ти! Оправи си кашите преди да съм счупила твоите ръчички, или пък нечии други. Елена е идеалната за теб. И те обича. Обаче няма да те търпи много дълго! – с това, придружено с драматичен жест – ама съм добра в тях – отидох да си направя още кафе. Просто нямаше как да го направя по-драматично като си тръгна, понеже Спас беше на гости в моя апартамент. Някак не върви да затръшнеш вратата и да си отидеш, оставяйки другия да си стои кротко... у вас! Поне не си го представям да стане.

            

Дрън-Дрън се нацупи. Както си седеше изопнат във фотьойла, изведнъж се изгърби и подпря лакти на коленете си. Лицето му потъна в дланите. Знаеше, че е сгафил. Ама сега накъде?

Думите ми отекваха в съзнанието му: „Търсил ли си някога вятър в косите на любимата си? Да се събудиш рано сутринта, да не можеш да заспиш отново и единственото, което да усещаш е избледняващата ласка на парфюма и. Къде бяхте снощи? Какво правихте? Кой беше там? Кой и направи комплимент? А ти каза ли и, че е красива?“ Всяка сутрин я гледаше как спи. Това бяха малкото моменти, в които си позволяваше просто да я гледа. После я будеше със закачка и пиеха кафе. Но снощи наистина не и беше направил комплимент. Не и беше казал, че е красива. Дори не беше забелязал новата и рокля. Нито прическата, маникюра. Успокояваше се с това, че мъжете не забелязват подобни неща. Просто не им е в кръвта. Но защо тогава Боби беше забелязал... И оттук започнаха съмненията...

Дрън-Дрън се уплаши. Докато успея да занеса новата кана с кафе, той вече изхвърчаше от апартамента ми със скоростта на любовник, хванат от съпруга да клати женичката му. „Еми хубаво тогава! Поне съм била достатъчно убедителна!“ – помислих си аз и останах сама да си пия кафето. Няма лошо! То и без това е твърде хубаво, че да го деля с друг постоянно.

Още летеше надолу по стълбите, когато Спас вече виждаше в ума си как скача в такси, спира до пазарчето до тях и купува цветя, после вино, после френско сирене, после поръчва такси за 7 часа, когато Ели се прибираше от работа, после отиват на плажа, чакай – и одеалце трябва да вземе, ама къде ги държеше Елена???? – имаше двадесет минути да открие такова, после отиваха там и той и се извиняваше, обясняваше и колко я обича и как ще направи всичко по силите си да я направи най-щастливата жена на Земята. Дрън-Дрън!!! Беше неделя – магазините не работеха. Псувните, които се разнасяха в ума на Спас просто не мога да се насиля да ви споделя. Защото съм го чувала и на глас да ги ръси. Мина се през поне два-трийсет майки, лели, далечни роднини, подозирам, че някъде там е минал и някоя козичка или магаре.

 - Ами сега? – почти гласно се попита Спас.

Единственото, което работеше, беше кварталното магазинче, помещаващо се в гаража на съседа Гошо. Ама Спас не се имаше с Гошо, след като веднъж същият му беше надрал с касетките от ягоди колата. Вината си беше на Спас, понеже беше спрял „като първия човек“, но Дрън-Дрън не беше от тия, дето си признават вината. По-скоро беше от другите – които превръщт подобни истории в междуфамилна омраза, продължаваща 20 поколения напред, когато никой вече не помни как е започнала враждата.

Но Дрън-Дрън имаше мисия. Събра всичката си увереност, припомни си някакви, нямащи нищо общо, мантри от някаква дзен книга, която Ели прочете миналия месец, и се отправи към гаражчето.

Сигурно сте виждали такива гаражи – по вратите са окачени, не, отрупани разни пакетирани стоки, а стените са облицовани със стелажи, също толкова претъпкани, с всичко – от батерии, през консерви, та чак до картофи и чушки. Някъде в дъното се вижда касов апарат, по всяка вероятност изключен, зад който е свита някоя лелка с мазна коса и пръсти, почернели от плюнчене – как иначе може да се откачи торбичка от стекчето, ако не си оближеш мазно палеца?!

Спас надникна вътре предпазливо. Зад купчините всевъзможни стоки стоеше някаква клиентка, а иззад нея се подаваше посивялата коса на Кичка – жената на Гошо. „Фиуууу! Слава Богу!“ – Спас си отдъхна - Гошо го нямаше.

 - Казвам ти! По-хубай от тия праскьови няа дье да намеришшш! `Ем сочни, `ем костилката са дели – пирфектни съ! – ръкомахаше Кичка.

 - Да, да, виждам, че са много хубави. Един килограм моля. Не, не, торбичка не ми трябва – ето, имам си, - опитваше се да се справи с продавачката младото момиче. Напразно. Кичка вече беше облизала палеца си, беше прокарала мазнотията от сутрешните пръжки по тях по цялата дължина на торбичката и я пълнеше с праскови.

 - Няма бе, дите! Виж к`ва хубая мрежичка иаш. Няма да я цапяме с праскьовити ся. Ей тъй, слагам ги в таз кесийка, пъ ти шси я сложиш в твойта. Да не пиреш после, че вий младите невести ся имате пойчи за вършене от нас – работити, дица гледати, по кафета ходити, няма да ми са заробваш отрано да пиреш само...

Мацката плати набързо и докато Кичка още се обясняваше „те навремето как нямали какво да правят и само перяли и чистели по цял ден...“ момичето вече подскачаше припряно навън. Да му се невиди! Как мразеше тия магазини! Ама в неделя само те работеха...

 - Ооооо, Спасеееей! Отга ни съм та виждала тука! Ти на забрай май нещу.

 - Аааа, ми не, аз просто...

 - Айди, айди, знам ви с моя как се скарахте за глупости. Ама нищо. Как е твойта? Добре лий?

 - Ами да, тя...

 - А хубу, хубу, да я гледаш! Че тий хубаа нивястата. Много ща гледа, нали я виждам. Готви ти, нали Спасе, `рани та добре?

 - Да, аз затова идвам да...

 - Знам ааааз, знам! Виждам я! Оня ден дойде да търси кисяло зели. Щяла да ти прай нещо за вичеря. Личи и, че е къщовница. Кай ся кво ши искаш!

Спас се огледа безпомощно. Какво можеше да купи от ТОЗИ „магазин“, така че да изненада Елена с нещо хубаво, без да има опасност да я обиди или отрови.

 - Дай едно бурканче сладко от череши, - Елена обичаше сладко от череши, това вече го помнеше. – Ама не от това, от хубавото, френското, а така! И кисело мляко от гръцкото. А от това, да! И ми смели 100 грама кафе с мока.

Единственият недостатък на това, че Спас вече не пазаруваше от Кичка, беше, че само там мелеха хубаво, наистина прясно кафе. Но защо пък сега да не си угоди?! И без това беше влязъл в магазина.

 - Ох, и имаше едни ядки микс. Само вие ги зареждате – а тези! Дай ми и от тях.

Накрая Спас се прибра с две торби покупки. Не планираше да се връща при Гошо поне още половин година, затова се зареди с всичко, което можеше да бъде намерено само при него. Ухилен до уши се прибра, но Ели я нямаше. Беше оставила бележка:

„Излизам с колегите. Ще се върна към 10. В микровълновата имаш пиле за вечеря.

Обич-обич:

Ели“

Спас се вкисна. Надяваше се да прекарат една романтична вечер и да се сдобрят. Така де, те не бяха скарани, че да се сдобрят, ами по-скоро Спас да се подмаже едно хубаво и да си спечели разнежването на Ели.

Вечерта Елена се прибра с огромен букет лилиуми. Целуна разсеяно Дрън-Дрън по челото и взе да ги подрежда във ваза. Тананикаше си. Спас изтръпна.

 - Е... как мина с колегите? – попита.

 - Беше весело! Даниела пак обърка заведението и я чакахме половин час. Това момиче ще си загуби и главата някой ден. А Ева ще се жени. Борко е много разочарован. Нали ти бях казала – влюбен е в нея до уши...

 - Ами тия китки?... – тъжно попита Спас.

 - Аааа, те са от Дарко. Нали оня ден му помогнах и днес ме изненада с тях. Не знам как помни, че обичам бели лилиуми. Мисля, че му бях казала случайно, ама това беше преди година сигурно. Както и да е. Ти яде ли? – изчурулика Ели.

 - Да, ама съм взел сладко от череши – за десерт. Нали го обичаш... – тъжно каза Спас.

 - Оооо, не мога нищо повече да изям. Така преядох. Пък и нали знаеш, че предпочитам вишни. 

МАМКА МУ! ВИШНИ! ВИШНИ! ВИИИИИИИИИШНИИИИИ! Не череши. Как можа да сбърка! Нищо ли не знаеше за нея, да му се невиди! Знаеше само, че си пие кафето с мляко, но това бе просто защото той и правеше кафето сутрин. Ами ако не го обичаше така? Ами ако го пиеше само, за да не го обиди! Проклет да си, Спасе!!!

 - Лягам си, че утре рано имам работа. Лека, Пасче! – И Елена го целуна отново по челото и се изнесе грациозно към спалнята.

През нощта Спас се стресна от това, че Ели се размърда, стана, излезе и затвори отвън вратата на спалнята. После я чу как хлипа в коридора. „Проклет да си, Спасе! Бели лилиуми и сладко от ВИШ-НИ!“ изруга се наум Дрън-Дрън в просъница. Но после заспа. Просто такъв си беше нашият Спас.

И вероятно нямаше да се промени никога. Но поне нещо трябваше да се случи. Трябваше да покаже на Елена, че я обича повече от всичкия Гинес на света, от всички бургери и всички зрънца кафе на тази Земя. 

to be continued...

Тц... май трябваше да го разделя на повече части :D