Търсил ли си
някога вятър в косите на любимата си? Да се събудиш рано сутринта, да не можеш
да заспиш отново и единственото, което да усещаш е избледняващата ласка на
парфюма и. Къде бяхте снощи? Какво правихте? Кой беше там? Кой и направи
комплимент? А ти каза ли и, че е красива?
Дрън-Дрън
не помнеше вече кой му бе дал прякора. И дали въобще някой се бе събудил една
сутрин с идеята – защо пък да не кръстим Спас Дрън-Дрън. Или просто, след
287-мото Дрън-Дрън в рамките на един разказ, съвсем естествено всички бяха
приели, че Спас Темелков не е достатъчно изразително име за толкова оригинален
тип. Но нямаше проблеми. Спас и без това не харесваше името си. Хайде, като се
запознаваш с група писатели с различни чорапи в някой пъб е окей – посмеете се,
пък после надигате чашите Гинес и след половин час никой не помни името на
другия. Но когато трябва да свалиш някоя мацка, която не само носи еднакви
чорапи, ами в тях са натикани метър и двадесет секси крака, Спас не е името, с
което би я омаял. А още по-зле става, когато издателят ти надигне поглед от
ръкописите, погледне те над марковите си очила за 800 евро и накъдри вежда:
„Спас Темелков??? Наистина?“ Къде-къде по-добре стоеше „Един роман от
световноизвестният автор на бестселъри Дрън-Дрън“.
Като
писател Дрън-Дрън беше много талантлив. Представете си Никълъс Спаркс, но със
секси дупе и пъстри очи. Няма начин да не си купиш книгата, дори само заради
снимката на задната корица. И сега съчетайте всичко това с оригиналните
мистерии, чието действие се развива по целия свят. Романтика, опасност и
сексапил. Какво ви говоря и аз? Я тръгвайте към книжарницата!
Но
като мъж, Спас имаше един огромен проблем. Можеше на сутринта да остави
най-романтичната и закачлива бележка до възглавницата на най-секси мадамата. И
след това да не я види повече. Защото просто не знаеше какво да прави след
това. Някак не успяваше да накара жените да се видят в бяла рокля, застанали до
него пред свещеника. Нито пък си го представяха да прибира децата от забавачка.
А това беше голям проблем за Спас. Защото той в крайна сметка си бе романтичен.
Както
се случва обикновено, обаче, и Дрън-Дрън си намери майстора. Или по-скоро –
майсторКАТА. Елена носеше най-красивото име, което много и отиваше – синеока,
висока, с красива коса и ослепителна усмивка. А и фамилията и беше красива – Лилиева.
Трябва ли въобще да се мъчим да правим сравнения?
Та
Елена му се изпречи на пътя, докато Дрън-Дрън най-спокойно си спореше с едни
другари в кафенето. Ама толкова спокойно спореше, че почти си представям стъклените
витрини на заведението да се тресат. През това време, Ели се опитваше да пише
дипломна работа на съседната маса. Бе дошла да ползва Уай-Фай-я в кафетерията,
понеже не и излизаше много изгодно да си плаща за интернет в квартирата. Сега,
представете си следната картинка – студентка по арт мениджмънт седи и смята
някакъв бюджет със сложни формули, опитва се да го втъкми в таблица на Ексел,
ама да не стои прекалено сухо – слага му диаграми и картинки, които нарочно
бягат по шийтовете, за да я изнервят. А същевременно, се старае да запази
равновесието на климбичкащата се масичка, понеже някакъв тип ръкомаха и на
всеки 3.7 секунди се блъска в нея с гръб. Драматизъм до припадък!
Накрая,
Елена така се ядоса, че се провикна:
- Абе, не сте ли малко шумнички, а?
- Дрън-Дрън! – извика Димо.
- АЗ! – кресна Спас!
- Не ти, бе! На нея казвам!
- А, красавице, и на теб ли ти викат
Дрън-Дрън? – намести пъстрите си очи върху нея Спас.
Това
беше то! Спас беше влюбен. А явно и планетите нещо се бяха наместили в странна
конфигурация, понеже тя – Елена – тихата, красива, интелигентна, забавна,
чакайте да спра с комплиментите, да не кажете, че и аз съм влюбена в нея –
Елена Лилиева усети как я бодват стреличките на Купидон. То и в буквален смисъл
я бодна нещо, понеже като се облегна на масата и, за да се запознае с нея, Спас
прекатури острите и моливи и те един по един обстреляха голите краченца на Ели.
Но това е друга тема. Все пак, една любовна история, ама истинска, не може да
започне тривиално и скучно. Или поне не може да се подкара без някое друго
бедствие и телесни повреди.
Та,
както стана ясно, Спас се влюби в хубавата Елена, а хубавата Елена някак си се
влюби в Спас. Какво клише! Клишетата обаче свършват до тук. Вече установихме,
че Дрън-Дрън беше много романтичен по душа. И по тираж, ако ме разбирате – в
книгите си знаеше как да накара героите си да се държат с една жена. Какво
говоря?! Ако можех щях да се оженя за някой от тях. Но на живо, с жена от плът
и кръв, и гръдна обиколка 112, Спас нямаше идея как да я накара да се чувства
обичана. Каква е, така да се каже, файдата да те обича някой, ако на всеки 3
дни се чудиш той дали въобще е способен да обича нещо друго, освен Гинес-а,
еспресото на Costa и
бургерите в Burger King. Които,
между другото, и Елена обичаше, та нямаше за какво да протестира в това
отношение. Освен, че обясненията в любов на Спас бяха по-пламенни, когато бяха
насочени към „перфектната халба бира“. А той наистина обичаше Ели, по
дяволите. Трябваше да се намеся!
To be continued...
Целият разказ е готов,
но реших да се направя на интересна
и да го пусна в три части.
Благодарско на моето другарче по перо за вдъхновението!
Няма коментари:
Публикуване на коментар