Нещата ни се случват за първи път само по веднъж. После
всичко вече е познато, известно, рутинно и почти тривиално. Колко е тъжна тази
мисъл. Как бих искала да преживея всичко това отново...
Преди месец и половина гледах уплашено микрофона, пишех
текстове в несвяст и после се опитвах да ги рецитирам в ефир. Но някой ми каза
да се отпусна и просто да говоря, защото това, което имаш да кажеш, звучи
най-добре, ако говориш естествено и с удоволствие. Тогава думите сами взеха да
напират. След това вече не можех да спра. Силви, благодаря ти!
Преди месец и половина почти се бях отказала да работя
това, за което уча. Смятах, че средата не ми подхожда, понеже дефектни хора ме
бяха убедили, че що е журналист – не става. Но някой ме научи, че когато
работиш в готин екип, денят отлита в смях и дори напрежението е сладко. И
тогава няма непосилна задача. Прекрасно е да работиш рамо до рамо с хора, с
които се разбирате и само с поглед! Благодаря ти, Жоре!
Преди месец и половина си мислех, че има нещо сбъркано в
мен и не бих могла да се впиша. Опасявах се, че ме очакват седмици подред да
наблюдавам как колегите се забавляват със своите си вътрешни шеги, докато аз
стоя отстрани. Но бях приета. Някой ми се усмихна и ме накара да се почувствам
като „вътрешен човек“. Сега не зная как бих могла да кажа чао! Мани, благодаря
ти! Прегръщам те!
Преди месец и половина едва-едва се засмивах в офиса.
Днес не мога да спра да се усмихвам по цял ден. Защото има кой да се усмихва с
мен. Кой да се шегува и да приема шегите ми. Кой да се връзва на закачките ми и
да се закача заедно с мен. Благодаря ти, Стенли! И на теб Алекс!
Преди месец и половина се чувствах уж уверена... за няма
и двадесет минути, когато разбрах колко много имам да уча. Увереността ми се
изпари, докато някой не ме успокои, че грешките ми са само част пейзажа на
дългия път, който ме очаква до върха. И че далеч не са непоправими! Сега мога да му се наслаждавам, вместо да
запълвам очите си с дъжд, когато нещо не ми се получи както трябва. Благодаря
ти, Старши!
Преди месец и половина не знаех какво приключение ме
очаква. Не знаех колко много мога да науча, ако има кой да ми помогне. Не
знаех, че това ще се окажат най-вълнуващите месец и половина, заслужили всичките
жертви, които им посветих. Днес разбирам какво ме очаква, зная как да приемам
критиката с усмивка, как да се усъвършенствам без страх от провал. Защото някой
ми помогна да видя силните и слабите си страни, да се поправям бързо, понеже в
този бизнес нямаш време да правиш една и съща грешка повече от веднъж.
Благодаря ти, шефе!
Приключението ми е към края си. Трудно си представям как
ще продължа, натъжавам се само при мисълта, че това са последните дни от стажа
ми. Благодаря ви, POWER
FM, за емоциите, за знанията, за спомените, които винаги ще ме усмихват!
Няма коментари:
Публикуване на коментар