А той пък си припява - Дрън-Дрън

Дрън-Дрън обичаше да си припява мантрата, довела до причудливия му прякор. Така де. Когато се казваш Спас, нищо не може да бъде достатъчно причудливо, че да не ти харесва като прякор. Особено пък щом фамилията ти е Темелков. Та Дрън-Дрън поседна с мене на по бира, за да ми разясни кога-къде-защо се случва в живота му. Най-вече, за да се надцакаме чии каши са най-големи.

Хвалихме се, хвалихме се, хвалихме се, ама така и не достигнахме до извод кой е по-по-най в това да се озовава в странни ситуации. Моите истории са си мои, неговите - негови, та трудно можем да излъчим победител без да има неутрален, обективен и достатъчно подпийнал съдия. Та направихме както всеки спортсмен би сторил - намерихме си рефер. И си го напихме подобаващо.

Разказах аз последните си преживелици (сгъстени в рамките на само един месец небивали постижения в изкуството да мируваш, но пак да се забъркваш в каши) (добре де, не съм мирувала чак, но...). Дрън-Дрън и той описа несгодите си. Мина през мустакатата дама с фетиша към палеца на левия му крак, та стигна до злополучния и-мейл, в който някаква жена му се обяснява в любов след пиянска вечер в дискотека, пишат си дълго време, срещат се накрая, а се оказва, че мадамата всъщност търсела друг. И за бабата от третия етаж разправи, с оперните арии, дето всяка вечер в 3 започва концерт и даже сама се вика на бис. (Верно така прави, жив свидетел съм).

Но съвсем не бяхме готови за това.

Гледаше ни с недоверие в очите (или с водка - кой знае) нашият рефер, изслуша ни внимателно, а след това измърмори:

- Дрън-Дрън!

- Аз! - извика Спас. (даже рима се получи)

- Не ти! Аз! Нищо не знаете вие. Чакайте аз да ви разправя сега. - и ни разказа най-шантавата история...

- Отивам на работа. Весело ми е, доволен съм, че вечерта съм на среща. Влизам в офиса, а оттам ме посрещат с торта и шампанско. Викам си - чак пък толкова да са се загрижили за любовния ми живот - едва ли. Вдигаме наздравици, летят отвсякъде "Честито!"... Почвам да се чудя аз, ама нали черпят - защо да развалям хубавия махмурлук с въпроси. Накрая някой ми изтърси - "Е няма ли да покажеш малко снимки. Да я видим тая твойта булка!". Някой, отнякъде чул-недочул, че ще се женя. И нали се обичаме колегите - спретнали ми парти. Веднага ги строих да си признаят откъде се е пръкнал тоя слух, но уви, нищичко не разбрах.

Посмяхме се, доядохме тортата и взехме да се правим, че работим. В обедната реших да се измъкна с колата и да отида да ям в едно затънтено заведенийце. Виждате ли, бях обяснил на една мадама, че съм извън града. Случайно се бяхме запознали в едно заведение и след като излязохме веднъж на по питие, тя вече везаше чеиза за сватбата. Пък поне хубава да беше... (я чакайте малко, може пък за тая да се опитват да ме оженят...) Както и да е. Надявах се, че в тоя квартал няма как да попадна на нея. Дрън-дрън!

- Аз! - извика пак Спас!

- Не ти, бе! Моята работа стана Дрън-Дрън! Отивам аз, поръчвам си мусакичката, гризвам я с чашка бяло винце и като се обръщам, какво да видя? И мацката и цялата и компания (включително приятелчето и, което прилича малко на трафикант на оръжие, бели робини и каквото незаконно там се сетите) похапват сладко сладко на съседната маса. Каква е вероятността да се криеш от някого, да намериш най-забутаното място в огрооооомния град и тоя човек точно там да отиде да яде. При това в същия момент, в който ти енджой-ваш хубавата си мусакичка. Измъкнах се аз със сто молитви да не ме е видяла и се прибрах в офиса. Там ме посрещнаха двама колеги, които тъкмо се връщаха от командировка. Не, познахте, не бяха чули, че НЯМА да се женя и като почнаха пак едни поздравления, последвани от обяснения...
Тръгвам аз от офиса вечерта, прибирам се, тегля един душ и се докарвам във вид на кино звезда, че нали съм на среща. Хващам такси и отивам в ресторанта. След двайсет минути чакане лактите и на двете ми ръце се протриха да си подпирам главата да не се катурне посред ресторанта. Смело решавам, че ще звънна на мацката и ще я попитам на кого по-точно ще връзва тя тенекия. Обаждам и се, пък тя започва да ми се кара, за това как 20 минути ме чакала отпред, къде съм се загубил, бла бла бла... Все тая, обяснихме се, разбрахме се, влезе тя, поръчахме. И както си гукахме, тъкмо съвсем бях лапнал, когато тя спомена нещо за чичо си, с който наскоро се била запознала, братовчед на майка и, който наскоро се върнал в града... ИЗНЕНАДАААА - оказахме се братовчеди. Е, нямам късмет с тия жени, да му се не види! След като се посмяхме се разделихме и всеки у дома си.
Но какво ме чака, мислите, пред вратата - една друга мацка, която отрязах по-рано заради едно гадже, което взе пък че се залюби с друг. И не ми стига това, че трябваше да я утешавам и успокоявам докато ми хлипаше колко много ме обичала, ами точно в този момент другата мина и като ме запрегръща приятелски. Едвам се сдържах да не се изхиля. За малко да си издерат очите, ей. Ама така е... който в каквато каша сам се насади - друг не може да го натопи. Айде със здраве да ви е и по-ведро го давайте. Мерси за водката! - и реферът стана и си замина.
С Дрън-Дрън стояхме втренчени след него има няма половин час. Накрая се обърнах към него опулено и му казах:
- Ама тоя верно няма никакъв късмет, а... Можеш ли да си представиш всичко това за един ден да ти се случи?!
- Да бе! Тоя ни изменти нещо!
- Бееее, не изглеждаше като да лъже.
Спас не отговори. Отпи от водката си и взе да си припява: "Дрън-Дрън!!!"