Дрън-Дрън или любовна история в три части: Част 3

 - Като си толкова отворена, помогни ми! – изръмжа той и ме избута от вратата, за да влезе. После се хвърли директно във фотьойла. – Кафе!

 - Ей сега, – казах аз, без въобще да ми е ясно защо пък му козирувам така. – Какво стана пак?

 - Нищо! Тва е проблемът. Нищо. А в неделя се прибра с огромен букет от някакъв льольо. „От благодарност, че му била помогнала“ – лигаво каза Спас. – Дрън-Дрън! От благодарност, че е красива като картинка, а косата и ухае на диви цветя.

 - Можел си значи, да бъдеш романтичен.

 - Ъ? – опули се Дрън-Дрън.

 - Тва казвал ли си и го на нея? – потупах го с чашата кафе по рамото. – Тя може да е пич, ама все пак е жена – сигурно ще и бъде хубаво да чуе подобно нещо.

 - Ъ?

 - Ама ти тъп ли си или само се правиш?

 - Хайде стига си ми се подигравала. Дай да измислим какво да правя!

 - Ще я гледаш. И винаги ще намираш за какво да и направиш комплимент – дали косата и е хубава, дали шалчето и стои яко на вратлето, как изглеждат краката и в тая пола... такива работи.

 - Пак с твоите семинари.

 - Да, ама това както помага в работата ми, така помага и в личния ми живот. Хората обичат да получават комплименти, но искрени. И не клиширани. Винаги можеш да намериш за какво да се захванеш. И не е необходимо комплиментът да е възвишен и префърцунен. Можеше, например, да отбележиш как кокчето ми стои яко с очилата – като секретарка в порно филм. Ама нали си загубен...

 - Е, аз теб не те приемам като...

 - Да, знам, знам. Говоря ти примерно.

 - Хубаво! Друго? Трябва ми план!

 - Нали знаеш, че ти като измислиш план, обикновено нещата се прецакват?!

 - Говори го на неделния ми провал. Исках да я заведа на пикник, ама първо магазините не работеха, после тя пък беше излязла, а накрая, като за капак, скапаните цветя още ми се подиграват от масата в хола.

 - Ами изпълни си плана с пикника, звучи добре. Защо се отказа от него.

 - Защото се прецака.

 - Не се е прецакал, само се е отложил.

И Дрън-Дрън това и направи. Обади се на Ели и и каза, че ще мине да я вземе за разходка след работа. Но планът му пак не сработи. Виждате ли, Ели знаеше, че Спас не е по разходките и затова беше поканила цялата компания с тях – за да не се разходят до магазина и с това да се свърши. Идеята на Спас увисна.

 - Пак се прецака работата. А ти въобще не ми помагаш! – Дежа-вю. Дрън-Дрън пак връхлетя като разбойник вкъщи и се тръшна на фотьойла.

 - Скоро ще трябва да те таксувам на час, знаеш ли...

 - В бира приемаш ли?

 - Става! – ухилих се аз. А Дрън-Дрън ми разправи за разходката и как тя го игнорирала през цялото време. Посъветвах го какво да прави, изпихме по бира и той се прибра.

Представете си най-голямото бедствие – пожар, наводнение и кръв навсякъде. Не, не става дума за земетресение или разбиването на огромен метеорит. Това е Дрън-Дрън в кухнята. Предложих му да приготви вечеря на Ели и да я посрещне с музика и вино от работа. Да изключат телефоните и компютрите и за една вечер да си бъдат само двамата. Но забравих да му кажа, че имам предвид да са си само двамата вкъищи, а не в спешното. Ето какво се беше случило: след като успял да запали съмнителното съдържание в тигана, а с него и половината от кухненската покъщнина. Дрън-Дрън решил да потуши пожара като излее кофа с вода, да, ама тази кофа я напълнил в банята, но без да спре крана. Целият коридор се покрил с два пръста вода, в които нашият човек се подхлъзнал и си разбил главата в плочките. Всичко приключило със седем шева и романтична вечер в... спешното.

 - Не съм сигурен дали се опитваш да ми помогнеш, или да ме утрепеш! – бяха първите думи на Дрън-Дрън, когато му отворих вратата. – Ето ти бирата!

Ако не друго – той поне си държеше на думата. „Психоаналитичните ми сеанси“ струваха стекче Гинес и пакет печен чипс.

 - Имам нужда от почивка от опитите.

 - Хайде да отидем да пием по бира... или по няколко.

 - Ми, хубаво, Ели и без това каза, че ще излиза с колегите си.

Отидохме в любимия на компанията бар. Седнахме на бара. Навсякъде обичайните  лица, с които бяхме свикнали. На една маса в дъното обаче се мъдреше халба, а в нея - огромен букет бели лилиуми.

 - Ще повърна! Тия цветя ме преследват навсякъде! Честно ти казвам, съдбата се гъбарка с мен!

 - Стига глупости! Просто им е сезон! – подхилих се аз и поръчах по една бира.

След малко, обаче, иззад букета се разнесе звънлив смях. Тогава Дрън-Дрън се вгледа. На масата бяха Ева – колежката на Ели – заедно с годеника си и... Дарко, който се кикотеше не с друг, а с Елена. Кълна се, видях как въздухът изпълва тялото на Дрън-Дрън, сякаш в опит да удвои на външен вид мускулната маса на приятеля ми. Той стисна юмруците си, които побеляха и затрепериха.

 - Ей! Ехоооо! Кво стана? – попитах уж недоумяващо аз.

 - Елена... е... тук... с оня... Ще му разбия... зъбките... Ще си ги събира... с лупа... по пода! Майната му! Видя ли как я бутна с лакет? Леле как смее да я гледа в деколтето! Ей сега му еб...

 - Спри! – зашлевих му шамар аз. В това време Ели и Дарко станаха от масата и дойдоха при нас. Спас изглеждаше зашеметен.

 - Здравей, братле! – изкиска се Дарко.

 - Ти как смееш...

 - Казах спри! – строго казах аз и хванах Дрън-Дрън за рамото. – Сядай тук. Това дето го видя сега щеше да се случи, ако не ти бях спретнала тоя номер. Не се гъбаркай с жени, брат ми! Отмъстителни сме!

 - Ама какв...

 - Извинявай, любов моя, – изчурулика Ели. – Тя ми разказа какво сте си говорили и ме нави да ти спретнем номер.

 - Номер???

 - Слушаш ли ме? – попитах аз и продължих чак когато оцъклените пъстри очи на Дрън-Дрън ме фокусираха. – След фарса онази вечер, и след като така изревнува в неделя, реших да ти спретнем малък номер. Да ти покажем какво е чувството. Сещаш ли се? Колко е гадно да те игнорират и да те карат да ревнуваш. Трябва ли да ти обяснявам още?

 - Ннне... – тъпо отвърна Дрън-Дрън.

 - Хайде сега прибирай си жената и ме остави да си пия бирата на спокойствие.

Всъщност, Дрън-Дрън нищо не беше разбрал, но на следващия ден му разказах как по-точно са се провалили всичките му мъдри планове и защо по-точно съм се изгаврила така с него. Да де, изгаврили – Ели все пак ми се беше навила на щурата идея.

Дрън-Дрън не се промени особено, но поне, ако не друго, беше вече много внимателен. Винаги намираше начин да направи комплимент на Елена, намираше как да я зарадва и изненада, а тя бе наистина щастлива. Дори когато той я ядосваше. Нещата не бяха съвсем розови, но Спас беше запомнил поне един важен урок – никога не оставяй жената и за миг да не се чувства обичана. Защото тогава лъсват и най-дребните ти недостатъци. А ако я убедиш в това, че я обичаш повече от всичко, тя няма и с най-малкото нещо да се опита да те промени. И често ще бъде склонна да забравя лошия ти навик да си зарязваш чорапите пред банята.

Ами ти? Търсил ли си някога вятър в косите на любимата си? Да се събудиш рано сутринта, да не можеш да заспиш отново и единственото, което да усещаш е избледняващата ласка на парфюма и. Къде бяхте снощи? Какво правихте? Кой беше там? Кой и направи комплимент? А ти каза ли и, че е красива?