Докато къдрех, умело, ама не чак толкова, косите на една недоразказана история, над рамото ми се появи един остър нос, последват от чифт скули, над които бяха кацнали 2-3 хиляди мигли. Във всеки един свят тази конфигурация би образувала човешко лице. Но не и в този, в който се намирах аз в този момент. Но все пак, да го наречем лице. Под носа се размърдаха устни, които обиколиха от изток на запад, за да се съберат в цъко-целувкоподобен звукоизточник, който след това разкри редица красиви, бели зъби.
- Мдаааа, нещо не си готова да я коафираш тая история, ми се струва. - обърна се лицето към мен и ме бучна с нос в напудрената скула. Носът принадлежеше на Тер.
- Тииии, нещо си много отворен, пък да ти кажа аз! Какво като твоите истории сами си излизат наконтени, изписани, гримирани...
- Да бе, да! Много ги разбираш тия работи!
Носът заобиколи и се показаха целите Метър-и-осемдесет-и-осем от Тер. Чупка в гърба, подпир-подпир на стената, крак пред другия и скръстени върху гърдите ръце. Е те това вече е сарказъм в цял ръст, с разрошена коса за небрежен чар.
- Колко време я чакаш тая хубостница да се пръкне? - попита с палава усмивка Тер.
- Седмица... може би повече... кой ти гледа календара, братко? Дните вече нещо ми се сливат!
- Оф, ама си и ти! Тяяяя, историята сама ще се напише, искаш или не. Като и дойде времето и ще излезе. Хайде сега ми спретни едно кафенце, че го правиш много хубаво, пък остави я тая да отлежи.
Зарязах я аз, недоразказаната си история, и взех, че научих още и още...
- Чудя ти се, Тер, как те захваща това вдъхновение... Мен ме сварва в най-неподходящия момент.
- И мен. И като ме хване - не може да ме пусне. Не мога да ям, не мога да пия, не мога да спя, не мога да будувам, не мога да говоря, не мога и любов да правя. Е, за това последното май те послъгах, ама Вая е достатъчно тактична, че няма нищичко да каже.
Вая се изчерви, подсмихна се свенливо, но в очите и видях, че следи устните му. С жажда ги следеше. Ясни сте мииии! Колко сте ми ясни!
- Ама друго може да ти каже Вая. Че като взема да пиша съм най-неудържим. В ръцете ми се стапя, унищожавам и последния и дъх енергия. И после я чакам да заспи. Знаеш ли как я разбирам, че е заспала? Като задреме и току едно кичурче пада върху лицето и. Вдигам го аз, приглаждам го и знам, че до сутринта няма да мръдне. Тогава се измъквам, сядам пред Ериката и всичко само се написва. Никакви фризури, коафюри, грим и тям подобни женски лигавщини. Бам, бам и после двеста листа без скиците. Пък те скиците не са важни - най-често са на Вая. Като спи и позата и... леле майко. Тия извивки сами се рисуват. Да де, както и да е. Дай по същество. За какво ти говорех? Абе, Вая, я вземи се прибери, че тука мъдри съвети раздавам. Само ме разсейваш!
- Вдъхновението, викаш? Писането? Историите?...
- А, да! Това е. Пусни я историята да лети около теб - рисувай, пей, спи, говори, мечтай, яж мандарини... После тя сама ще се напише. Ако ще на бедрата си ще я напишеш. Не че го препоръчвам... Ама ще се напише. Като казах бедра, яяя, аз ще взема да настигна Вая!
И докато си отворя устата да отговоря и ХОП! Тер вече беше ме бучнал с острия си нос по скулата и отплашваше след Вая. Тя пък изглеждаше доволна. Ясни сте мииии! Колко сте ми ясни!
Допих си кафето. Докато стичах последната капка към устните си се присетих - аз не правех ли нещо...? Да, да, историята! Обърнах се, ама нея я нямаше. Не, не беше избягала! Беше се написала! Ех тоя Тер, беее...
Няма коментари:
Публикуване на коментар