Не обичам клишета... И те не ме обичат особено...
Не обичам и етикети... Те ме обичат дори по-малко...
Обаче много хора ги обичат. И си ги лепят като дъвки под чина в час по математика. И те си остават там. Колкото и да ги стържеш после, повърхността никога не е същата. Трябва да я полираш и боядисаш с качествена боя, за да придобие нов и излъскан вид. Но това се отнася до чиновете. При хората, ми се струва, е по-различно.
При тях по-скоро разглобяваш на части и превръщаш чина в холна масичка или етажерка за книги. Но върху тях често остават следите от дъвките (етикетите - в случай, че вече не следиш мисълта ми), които, колкото и да стържеш, нямат отлепяне. Поксипол, човече!
А всъщност вярвам, че хората се променят, еволюират, изменят се. И в същото време не вярвам въобще в това. На практика променят се не хората, а начинът, по който гледат на света. Променят се очакванията им и желанията им. In a blink of an eye и вече работата, мястото, обкръжението, нищо вече не е така важно. И тогава - ти не си същия човек! Но пък не са ли мечтите детерминанта на характера?
Какво ни прави това, което сме? До скоро мислех, че вселената математически закодира в тялото ти същността, която трябва да поддържа равновесието на света - трябва ни една Анджела Блу, която да притежава такива и такива качества и недостатъци, да реагира така на нещата, да прави изборите си по този начин. Но нещо ме накара да се питам - дали пък не сме плод на обстоятелствата? Каква е вероятността да ни определят камъчетата на историята - тази на човечеството и нашата - лична?
Още щом подредих в изречения тези питанки, отговорът се стрелна към текстовия едитор (хич не звучи поетично, както "белия лист", а...). Защо едното да изключва другото? Може би (пак това може би) обстоятелствата са начинът, по който вселената ни програмира. Именно, защото е нужно в този ден да се роди една Анджела Блу, която да притежава такива и такива качества и недостатъци, да реагира така на нещата, да прави изборите си по този начин. В този дух, вероятно съм права (обичам да се съгласявам със себе си почти толкова, колкото да се оспорвам) като казвам, че хората не се променят. Те са предварително измислени. Променя се начинът, по който виждат света. Ама дали и това не е предварително решено?
ПС: Наместо лека нощ, мъдростта на малкото ми дяволче от тази вечер: Better be sorry for the things u did, than for those u didn't do...
Няма коментари:
Публикуване на коментар