Три вълнуващи среЩи със света на фикцията

Често съм казвала, че съм късметлийка да имам прекрасни хора в живота си. Но днес няма да го направя. Не защото нямам прекрасни хора в живота си, а защото освен тях, имам и още прекрасни неща. 

Имам прекрасни срещи с прекрасни книги!

През последните месеци имах щастието да се докосна до няколко томчета, които ми донесоха много вдъхновение и радост на душата. Толкова много, че ми се прииска да споделя по нещичко за три от тях в блога. Чудя се как не съм го правила и защо да не започна да го правя редовно. Та... да започнем.

"Ангелология" дойде при мен на Коледа. Пичът с големия... чадър ми я подари. Открил я в някаква книжарничка и я взел заради посвещението на първата страница: "За Анджела...". Прекрасен повод, особено, когато нямаш идея какво се крие в 600-те страници след това. Подаръкът се оказа не просто сполучлив, ами книгата влезе в списъка ми с най-любимите четива. Започнах я през януари и нямах търпение да я приключа, за да захвана втората част. Сега очаквам Даниел Трусони да публикува и трета, за да си утоля глада.

Книгата представя един фантастичен свят, в който добрите и злите сили се гонят и борят помежду си, винаги на ръба на победата на злото. По средата на тази война се появява Еванджелин - монахиня в Ню-Йоркски манастир. Тя ще изиграе главната роля в тази мистерия, която с всяка следваща страница става все по-объркваща, докато накрая не се разплете в една толкова невероятна, че чак почти достоверна вселена на хора срещу Нефилими - децата на Ангели и човеци. А дали Еванджелин не е нещо повече от сираче с тежка съдба?!

Каквото и да кажа повече, ще спойлна преживяването, за това ще си мълча и ще очаквам да се впуснете в преживяването сами. Само ще спомена, че втората част ни отвежда на пътешествие - Париж, Санкт Петербург, Бургас и Родопите...

Книгата ми хареса заради уникалната си идея, заради това че светът в нея е изграден прекрасно, а образите са плътни, интересни и наситени с противоречия. Харесаха ми неутралните препратки към историята на Християнството, които не оставят усещане за религиозност в книгата, а вместо това полагат основите и фона на екшъна в томчето.

Макар много хора да не харесаха продължението - било кратко, било попретупано, аз не съм съгласна. Втората част - "Ангелополис" наистина е по-кратка, но това е защото в първата се дава много повече информация за непознатия на читател свят. Тези подробности са излишни в продължението, тъй като читателят би трябвало вече да познава Вселената на Трусони. 

След няколко неуспешни опита да се влюбя в книги, получих подарък таблет, който уж бе за улеснение на работата ми, а се оказа ключ към съкровищница от електронни книги. И тогава се срещнах с "Невидимата библиотека" на Женевиев Когман. Посегнах към нея заради ревю в книжен блог. И не съжалих. 

Отново фантастична история за борбата между добро и зло, но в нов аранжимент. Айрийн е библиотекар във Всемогъщата невидима библиотека, която се крие някъде в сърцето между паралелните светове. Там се събират ръкописи от всички реалности, изследват се и се съхраняват. Там намират място и томчета, които биха изиграли огромно значение за бъдещето на своя свят.

Именно една от тях трябва да открие Айрийн в един от световете. Тя трябва да отиде в Лондон и да прибере ръкописа, но това не се оказва толкова лесно, тъй като отвсякъде я дебнат опасности. Знайни и незнайни врагове ще се опитат да я спрат и тя ще трябва да впрегне всичките си сили и да се пребори с тях, за да завърши мисията си. И тук спирам - сещате се - за да не изпусна някоя зловредна подробност. 

Макар малко наивно написана, книгата ме впечатли с красивата си идея и енергичния си екшън. В историята има и мистерия, има и доза нелеп хумор. Ако Когман реши да продължи серията си, със сигурност ще потърся и продължението. 

След историята за Библиотеката се върнах на вълна Американска класика, която съм захванала през последните години. Поразочаровах се от едно две четива, развлякох се с малко разкази, но все още търсех следващото съкровище. "Книжарничката на острова" ми хвана окото още с първата си седмица в "Хеликон". 

Но вместо да я взема за себе си, реших да я подаря на приятелка за рождения ден. В края на краищата, томчето все пак дойде у нас - на заем - с нея решихме от време на време да си разменяме хубави книжки, за да не трупаме тежест по библиотеките си. 

Посегнах към нея в 10 вечерта - беше ми скучно и имах нужда от развлечение. Не я оставих, докато не видях задната корица. Някъде след средата вече не исках да заспивам и да я оставям за следващия ден. Легнах си в малките часове - вдъхновена и щастлива.

Според анотацията, "Този роман е любовно писмо към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство". Страниците му проследяват историята на Ей Джей Фикри - собственик на малка бутикова книжарничка на Алис Айлънд.

Овдовял, нещастен, пропил се, недоволен от живота мъж, навлизащ в средната възраст. Животът му се преобръща, когато му открадват изключително ценно издание, което би осигурило пенсионирането му. Вместо това, в неговия свят идва нещо друго - много по-ценно нещо. И тук млъквам. 

Хареса ми любовта, с която Зевин пише за книгите. Харесаха ми образите ѝ и почти неочаквания край. Обичам книги, които не приключват с тривиален хепи енд. По страниците има много тънък и приятен хумор, много тъжни моменти и не-съвсем-очаквани случки. Харесаха ми препратките към книги от световната съкровищница, които те убеждават, че светът на литературата е пълен с цветове. Направо ми се прииска да отворя малка бутикова книжарничка и животът ми да премине сред книги като тази.

А сега, продължавам смело с купчинката книги, които съм си натрупала.