Дърветата цъфнаха, разлистиха се, Великден мина, а лятото започна да се подава иззад ъгъла. Струпаха ми се няколко свободни дни, та реших да си запълня времето с нов домашен проект. И без това вече ме сърбяха ръцете да подхвана нещо. И воала, холът в The Къщичката вече има приказен кът.
На първо място повод за обновлението е, че предишните наематели са имали малко детенце. И като всяко едно такова то е имало странно разбиране за забавленията и интериорните решения. Спомням си как майка ми ми е разказвала, че на подобна възраст ала мога-да-застана-прав-под-масата съм оцветила тапетите с фулмастри. Е, малкото терористче тук беше драскало по стената с пастели. Истинска прелест.
Този дефект ни вадеше очите с месеци и най-после проблемът се реши. За тази стена избрах(ме) (ме-то в скоби, защото идеята и изпълнението са мои, а Пичът с големия... чадър бе така мил и добър да се разходи до железарията и да ме остави да правя каквото реша :P) импровизиран тапет за книгохолици. Освен това, някъде видях тази идея приложена и се вдъхнових - сравнително лесно, ефектно, различно и доста евтино обновление. Ето и какво направих(ме):
Първо се наложи да изстържа тапетите, което не беше лека задача. Навремето са ги слагали с някакво кофти лепило, което трябваше да дера със шпатула, след намокряне с парцал, след което да стържа допълнително. В края на краищата все пак успях да се отърва от старите тапети. Отказах се от шпакловката - просто подравних тук-там и измих стената.
По принцип, когато се лепят тапети, съветът е стената да се грундира. Това не важи за леките тапети, а в случая става дума за страници от книга, които са още по-тънки. За това се задоволих само с обилно количество стандартно лепило, разредено според указанията на опаковката. Взех най-малката разфасовка, разтворих половината и дори ми остана около буркан от сместа.
Пипкава работа беше, тъй като ако не се дейтва с внимателна ръка, краищата на страниците се мачкат и подгъват. Разнасях лепилото с гъбичка, след което подравнявах с парцал. Минавах с гъбката и по ръбовете, където страниците се припокриват, за да се получи равна повърхност.
Някои от страниците са наобратно, други пък леко закривени, за да не се създава усещане за стерилност. Книгата е "1001 нощ" - стори ми се поетично и романтично, за това се спрях на нея. Освен това я взех втора ръка, а изборът там не е особено богат. Използвах и илюстрациите, защото ми допаднаха.
След като цялата стена бе облепена, оставих лепилото да засъхне за малко повече от денонощие. Накрая покрих целия импровизиран тапет с прозрачен акрилен лак за декориране на камъни, за да фиксирам, а и за да не се зацапва и накъдри по краищата. Получи се учудващо добре, предвид това, че всичко стана на майтап - "ми що пък да не пробваме".
Тъй като масата така или иначе не я използваме за хранене, там са подредени готварските книги и една Ехмея, която наскоро се нанесе да живее с нас. Слагам и цветя във ваза. Вероятно с времето там ще си намерят мястото още куп джунджурии. Освен това, разбира се, там е кътът за четене и раздумка. Сега си пия кафето с Шехерезада и се наслаждавам на новата премяна на The Къщичката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар