Докато провлачвах крак подир крак към спалнята една мисъл се бе вкопчила в разрошената ми коса и се бе промъкнала в главата ми - отпуската свърши. Плаж тъй да се каже не видях, обаче хич не ми беше скучно като че ли. Тези 5+2 дни ги посветих на книжки, мъъъъничко учене и превеждане, арт изблици и щура идея за обновление на кухнята.
Но всичко по реда си. След като миналия уикенд с Пича с големия... ходихме до Каваци, на мен ми се наложи да приложа едно старо и изпитано лекарство. Климатикът в колата вледени банските ми и ми докара зверски болки в гърлото. Както и извинението цяла вечер да лоча черен чай с коняк, нях нях нях. Или както каза Джейн - "не знам дали да ми е жал за теб, че си болна, или да ти завиждам на илачите..."
При всички случаи обаче това стана причина да пазя къщата ден-два. Наваксах с някои започнати, но недопрочетени книжки като "Човекът без сянка" на Кайл Милс и малко Тери Пратчет за разкош. След това се захванах с прословутата кухня. Ей така... понеже имах останал оранжев лак, взех си четки и започнах с проекта:
Първо боядисах плотовете, които бяха стари и захабени, после украсих и една стара дъска за рязане, отново с оранжев лак, залепих и разни декоративни щипки за бележки и подправки. После оправих и бурканчетата за подправки - боядисах капачетата в кремаво и им залепих етикети:
Другият плот ми изпили нервичките, докато нареждах зърна кафе по ръба. Пичът с големия... обяви, че съм талантлива, после се измъкна с някакво извинение за работа (:D). Ама то това е нормално - кой луд човек ще си използва почивката за щуротии?!
На четвъртия ден всичко беше готово, подредено и дори сефтосах кухнята с един грах с бекон и кекс. Все още обикалям и се хваля насам-натам с проекта си, обмислям следващия и приемам комплименти.
Междувременно, краят на отпуската бе посветен на двоен рожден ден, който се оказа доста епичен. Толкова епичен, че в единия от магазините за подаръци попитали една приятелка: "Нека позная, търсиш нещо за момче и момиче, двоен рожден ден, тази вечер...". Прерових новинарските сайтове, да не би и там да са писали за нас. (:D) Не са... ама полицейската хроника от уикенда още не е излязла.
Специално за рождения ден решихме да подпишем заедно всички по една картичка, което ми даде повод да сефтосам материалите от един нов магазин за арт хобита в центъра на Бургас, за който ще взема да разкажа скоро, тъй като ми се иска да се пренеса да живея там. Та, воала, резултатът:
Опуската приключи с невероятно приятен, хладен и дъждовен ден. Няма как да облека в думи удоволствието, което изпитах, когато се събудих в неделя и видях колко е мрачно и хладно. Есенните дни през лятото винаги са ме вдъхновявали и омайвали. Излязохме да пием кафе и сега чак ме е страх от мисълта, че съм минала на есенна вълна - в мен напират разни вдъхновени мисли и съм готова да бръщолевя есенни приказки на килограм.
1 коментар:
Супер се е получило ;)
Публикуване на коментар