Програмата ми за днес включваше откриването на първата в Бургас Смарт класна стая в Търговската гимназия. Идеята, проектът и изпълнението са на Самсунг и Джуниър Ачийвмънт България. Докато крачех в есенния хлад се чудех какво ми е мнението за високите технологии в училище, докато слушах презентацията продължавах да умувам по същия въпрос, докато пишех репортажа вече сериозно се питах "за" ли съм или "против", а сега вече обмислям да попитам някой друг какво е моето мнение.
Това, което е неоспоримо вярно, е че черните дъски и досадните уроци изобщо не са по вкуса на днешните хлапета, което води до спад не само в научните познания, но и в елементарната грамотност. Показател за това са десетките изследвания, които вкарват родителите в паника. Дали обаче виртуалната среда е решение на този проблем?
Моят живот днес е много смарт. Прекарвам поне 14 часа на лаптопа си. Facebook, Google и машината ми вероятно знаят повече за мен, отколкото половинката ми, всъщност, отколкото всеки друг. Телефонът ми е смарт (макар и пред пенсия). Заобиколена съм от интелигентна електроника в магазина, където си плащам сметките, в колата, дори автобусите са вече смарт. Последната ни придобивка - новият телевизор, също е смарт. Всеки момент очаквам Пичът с големия... чадър да докара смарт микровълнова, а след година-две и тоалетната хартия ще е вече смарт (все още не мога да си обясня дали сама ще те бърше и дозира интимен лосион, или ще има приложение да се купува, инсталира сама и евентуално да чисти банята, но...).
Понякога всичката тази електроника ме кара да се чувствам сякаш живея в интернет пространството и съществувам повече виртуално, отколкото в реалността. Това ме кара да се питам дали искам някога и децата ми да живеят в същите условия...В други случаи, обаче, благодаря на всичките божества на света, че живея и работя в ерата на интернет. Иначе всичко, което ми се налага да правя, щеше да ми отнема 100 пъти повече време и усилия, да не кажа че много от нещата щяха да бъдат невъзможни.
Интерактивната класна стая наистина позволява провеждането на доста по-интересни часове - учениците имат достъп до интернет, дъската вече е екран към цялото познание на света, а учителите могат да прожектират клипове, да пускат музика, да чертаят мултимедийни таблици и схеми, с което да се освободят от имиджа си на динозаври. Ако обаче бъдещето наистина е в интернет, защо са ни учители?!
От скромния си опит мога да твърдя, че дори най-скучния предмет може да стане интересен, при това само с помощта на атрактивен учител, чийто глас не звучи като нещо средно между приспивна песен и фонов шум. Дори без смарт екран/мултимедиен проектор, последно поколение таблети и тъч-скрийн-чинове, учебният час може да се превърне в приятно време.
Въпреки това, Смарт стаята ми допадна. Може би наистина е време остарелите ни образователни системи да почерпят вдъхновение от модерните технологии. Наскоро прочетох една доста клиширана, но валидна и в този случай мисъл:
Технологиите нямат вина за нищо. Ние сме тези, които боравим с тях. Можем да ги използваме за зло, но можем да ги впрегнем и в нещо добро...
Честита да ни е Смарт стаята и да я ползваме за добро! Може би хлапетата наистина ще влизат в нея с удоволствие, дано същото да важи и за учителите. Само дано не се увлечем. Защото и без това вече сме "яко в смарта"...
Няма коментари:
Публикуване на коментар