Това е една кратичка история за снобарщината и модните тенденции. Ей сега ще ви я разкажа... but first, let me take a footsie*...
- Оффф, и ти ли?! Не ви ли писна с тия простотии най-после? - изпръхтя Стефан, измервайки с критичен поглед изкривената поза, в която се опитвах да снимам краката си на фона на морето, седейки на крайната маса на капанчето. Бирата тъкмо беше пристигнала и се мъчех да запазя равновесие, изопнала краката през оградата на заведението, държейки в едната ръка бутилката върху бедрата си, а с другата телефона - сигурен начин за изопване на поне три реда плочки под бюста...
- Нещо против, Стефане? - с усмивка го попитах аз.
- Не, ама ако видя още една снимка на крака във фейсбук, ще си изтрия профила...
Стефан е един от онези почти снобски настроени мои приятели. Висок е и добре сложен, с черна коса, сресана в класическа прическа, и още по-класически, да не кажа скучни, дрехи. Приятелите му във фейсбук наброяваха двуцифрено число, а в библиотеката му се подреждаха единствено сериозни заглавия, достойни за музей на Международната скука. Причината бе една - не обича да се вписва в модните течения. Поради тази причина, в момента, в който нещо стане популярно, то влиза в забранения списък на Стефан. От литературни произведения, през дрехи, аксесоари, техника и разни предмети, та чак до селфитата.
- Не я разбирам тая мода. Първо си снимахте опулените мутри където ви падне, сега пък се започна с краката...
- В моя защита държа да отбележа, че аз краката си ги снимах много, много отдавна - за справка - гугълни ме!
- Все тая. Обясни ми го, `щото аз така и не схващам, к`во му е интересното на т`ва да си снимаш краката на нЕкъв фон и да го пльоснеш в интернет?
- К`во му е интересното да "пльоснеш" цитат от някоя дебела книга, която си чел ти, писателят и трима негови роднини? - не му останах длъжна и аз.
- Това е наука, знание, мъдрост. Може би няма да ти навреди да ти заема някой друг том, ама като не искаш, поне цитатите да прочетеш.

- Стефане, абе ти помниш ли оная екскурзия до Турция, дето ходи със сестра ти?
- Преди 5 години? Да. И кво?
- А помниш ли оная снимка дето си я бяхте направили пред някакви руини?
- Да. И кво?
- Ми ето това е селфи! Може би го няма в дебелите ти книги като дефиниция, но в Уикипедия го има!
Тук вече уцелих в десетката! Стефан имаше не едно и две селфита в архива си от снимки.
- Ахаааа, млъкна, значи... Или ти се кефиш на разни неща, докато не станат модерни изведнъж. Това не е признак на интелект, а на снобарщина.
- Сега и сноб ли станах?!...
Ала не го оставих да довърши.
- Да! - рязко отбелязах аз. Двете успоредни бръчки на челото на Стефан придобиха дълбочината на грайфера на зимни гуми. Нямаше какво да ми отговори в случая, - Всяко нещо, което правиш може да се превърне в мода. И дебелите ти книги са били модерни, дори никой да не ги разбира. И бирата е модерна, ама я пиеш, нали?! И имаш фейсбук. И блог. И смартфон. И...
- Не ти схващам мисълта... - вече с по-тих тон рече Стефан и се сви на пейката като малчуган, хванат да преписва на контролна.
- Мисълта ми, Стефане, е че традицията да отричаш модните тенденции също е модна тенденция и де причислява към някаква си там група от хора. Колкото и да искаш да бъдеш извън рамки, отново се нашиваш в такива.
- Хм... не бях се замислял, - неохотно призна Стефан и загриза кожичката на палеца си, загледан в телефона ми, където все още проблясваше необработената снимка на крачката ми.
- Ами замисли се най-после и спри да се заяждаш. И ме остави да си пия бирата. Но първо, нека си шерна фуутсито на спокойствие.
Въпреки просветлението си, Стефан едва ли ще се промени особено. Но вече не се заяжда за глупости. И приятелите му във фейсбук станаха двуцифрено число... Наздраве за него!
* Footsie - смело използвам думичката като еквивалент на selfie-то, само че вместо сами да си снимате муцунките (което при мен рядко приключва с щастлив край), си снимате крачетата. Забележка: гледайте все пак да са поддържани. :РBloglovin
Няма коментари:
Публикуване на коментар