Историята на поредното ми вълшебно приключение...
Представете си вентилатор. Метър и двайсет, няколко степени, такъв един беличък с прашни перки. Представихте ли си го? Сега, моля, мислено го включете, понеже в стаята е 40 градуса. Жегата стопява и последната опитваща се да функционира мозъчна клетка. И в този момент пристига писмо. Кратичко, служебно, но усмихнато и мило. Издателката ми има поръчка за превод. Вълшебна поръчка при това. Почти веднага изпращам въодушевен отговор - ПРИЕМАМ! С радост при това.
И оттук започва историята на поредното ми вълшебно приключение...
Случвало ли ви се е понякога да знаете със сигурност, че ви предстои нещо? Ама нещо голямо. И хубаво. И без в него да е замесена храна, пиене или секс? По-скоро голямо приключение. Точно това усещах цял месец. След като поръчката за превод пристигна, вече знаех кое е това голямо нещо.
Всичко започна с дълги дни в работа пред вентилатора. Само дето в един момент цялата ситуация стана направо комична. Събужда се къде обяд Пичът с големия... чадър и ме заварва да работя на компютъра, по тениска и гащи (понеже, ако не сте разбрали още, температурата е 40 градуса), слушайки "Rudolph the red nosed reindeer".
Разрошен и със сънен поглед ми отправя един от онези погледи, които сякаш казват "ам... тука има нещо, което не ми е съвсем ясно" и ме пита "Добро утро... аз колко време съм спал?" Обяснявам му, че датата е същата, която би следвало да очаква, събуждайки се след здрав 10-часов сън. Усещам обаче, че май не ми вярва особено. Пльосва се пред компютъра и след няколко минути тишина пита: "А защо по дяволите слушаш такава музика през август?".
Същото ме питаха всички, които не знаеха. не знаеха, че съм се отправила на едно дълго пътешествие, рамо до рамо с един от най-специалните хора на тази земя - Дядо Коледа. През дългите дни на труд над превода на автобиографията на Добрия старец с срещнах с уникални личности като Леонардо да Винчи, Крал Артур, Атила, вождът на Хуните, Секуоя (потърсете го, моля ви, в гугъл. вдъхновяваща историческа личност). Разбрах как е създадена песента "Тиха нощ, свята нощ". Заедно с Чарлз Дикенс писахме "Коледна песен" и накрая летях с елените и шейната.
В продължение на два месеца плаках и се смях с Дядо Коледа и помощниците му. Въоражена с речник и промишлени количества кофеин (да не забравяме и вентилатора) не усетих как преводът беше вече готов. И когато и последната страница вече бе преведена, вече нямах търпение да взема книгата в ръце.
И ето, тя вече е тук... Държа я в ръце и не мога да повярвам, че съм работила върху нея. Защото аз не работих, изживях я. Благодаря на Джеф Гуин, както и на Деси Бошнакова от ROI books, че ми подариха това приключение. И сега, когато някой ми каже, че я е прочел и не може да й се насити, аз съм готова да го прегърна и да не го пусна. Весела Коледа! Аз получих моите Коледни чудеса. Пожелавам ви и на вас моя късмет!
Разрошен и със сънен поглед ми отправя един от онези погледи, които сякаш казват "ам... тука има нещо, което не ми е съвсем ясно" и ме пита "Добро утро... аз колко време съм спал?" Обяснявам му, че датата е същата, която би следвало да очаква, събуждайки се след здрав 10-часов сън. Усещам обаче, че май не ми вярва особено. Пльосва се пред компютъра и след няколко минути тишина пита: "А защо по дяволите слушаш такава музика през август?".
Същото ме питаха всички, които не знаеха. не знаеха, че съм се отправила на едно дълго пътешествие, рамо до рамо с един от най-специалните хора на тази земя - Дядо Коледа. През дългите дни на труд над превода на автобиографията на Добрия старец с срещнах с уникални личности като Леонардо да Винчи, Крал Артур, Атила, вождът на Хуните, Секуоя (потърсете го, моля ви, в гугъл. вдъхновяваща историческа личност). Разбрах как е създадена песента "Тиха нощ, свята нощ". Заедно с Чарлз Дикенс писахме "Коледна песен" и накрая летях с елените и шейната.
В продължение на два месеца плаках и се смях с Дядо Коледа и помощниците му. Въоражена с речник и промишлени количества кофеин (да не забравяме и вентилатора) не усетих как преводът беше вече готов. И когато и последната страница вече бе преведена, вече нямах търпение да взема книгата в ръце.
И ето, тя вече е тук... Държа я в ръце и не мога да повярвам, че съм работила върху нея. Защото аз не работих, изживях я. Благодаря на Джеф Гуин, както и на Деси Бошнакова от ROI books, че ми подариха това приключение. И сега, когато някой ми каже, че я е прочел и не може да й се насити, аз съм готова да го прегърна и да не го пусна. Весела Коледа! Аз получих моите Коледни чудеса. Пожелавам ви и на вас моя късмет!
Няма коментари:
Публикуване на коментар