На култура бяхме малко... Или поне така разбрах от пухкавия чичко, който се беше разпрострял с пухкавото си семейство на опашката пред мен. А, извинете, опашка ли казах? Ам... бутаница.
Изящните съкровища на траките - КЦ Морско казино. Нали съм про и няма как да препоръчвам на хората да видят нещо, което самата аз не съм видяла, пък и не че има по-интересно нещо за правене в петък вечер, отидохме на откриването на експозицията на златното съкровище, която беше безплатна през цялата първа нощ. Специално отидох на работа по-рано, за да не закъснея за "спектакъла". Та малко след 9 часа, натокана, усмихната се присъединих към Него и компания пред Казиното - топло, приятно, няма комари... любимите ми хора вече виеха на умряло. Елица и Стунджи (тия дето май бяха на Евровизия, ама нали съм задръстена и не ги знам) изпълняваха "хитовете си". Прекрасно... По едно време Той вече молеше "Махайте Елица и пускайте комарите!" Не че нещо против имам техно-етно музиката. Напротив - много добре е замислено - народни песни и техно бийт. Като изключим гласецът на момата, който пробиваше дупка в слепоочията ми. Остър, бистър, груб. И то цял час. Вече 12-часовата ми смяна с 30 полета от Москва и пищящите русначета ми се струваха като приятно прекарване. Тя ви, аз вих, тя ви, аз вих... Ама накрая тя спря, а аз продължих. С надежда поседнахме да изчакаме тълпата да се стопи малко - интелигентно пускаха по 30 човека едновременно, за да не се претъпка залата. Уви, желаещите бяха доста пъти по 30. След като си изчакахме чаканката, изядохме си сладоледите, научихме клюките, видяхме всички познати, които успяхме да различим в размитата светлина, решихме, че по-добре да чакаме на опашката, отколкото отстрани. В тълпата все ще влезем... Грешка номер едно. Преживяването ми на годината...
Уж културно се подредихме в единия край, но скоро ескейпът ни беше невъзможен. Мераклии се подредиха зад нас, после още и още и скоро бяхме по средата на океан от хора. Страшното беше, че океанът бе доста неспокоен. И понеже е Made in Bulgaria, редът бе само мираж. Всички викат на ченгетата, че нямало организация, че щели да ги смачкат. Най-членоразделният от охраната достолепно се провикна "Ами като не си я създавате вие, аз как да ви подредя?". Да бе, мъдри думи, ама кой ги чува. Скоро се молех ръката, забита в задника ми да е Неговата, а десният ми бъбрек да се върне на мястото си по-късно. Добре, че зад нас имаше едни младежи, готина компания, които спукаха с лафове. От друсането ми в истеричен смях около мен се създадоха достатъчни сантиметри, че поне да дишам. "Кога перничанин прегръща жена си? Когато си кара голфа назад!" - още се смея на това. Цяла седмица ще се чудят хората дали съм си пила хапчетата като се разкикотя. Всичко беше добре... първите 5 минути. Тълпата, обаче стана неспокойна. Кога сте виждали вие, българин да се подреди прилично на опашка, да си хване другарчето за ръчичка и да чака търпеливо? А какво стана като се събудихте? Естествено, панаирите станаха пълен комплект. Пухкавия чичко пред мен заговори на "бургаски" - "Ко сте са разбутали, ний тука сме дошли на култура малко!" На кое? Пък даже и скандалче се заформи, когато пред нас една мама се разбунтува, че трябвало да пуснат децата първо! Нейните деца! Вие да не си помислихте друго? Щели га и ги смачкат, милите. Но ние с Него нали не можем да си мълчим, пък и не се и опитваме, веднага се спогледахме: "Ами какво ти правят децата тук, в тая тълпа, в 12 часа през нощта? По това време трябва да спят, а не да ги водиш по морската градина!" Аууу, все едно разярена лъвица. Реших, че въобще не ми се става майка, ако това ме очаква. Всъщност добре, че беше тълпата, че не можа да ни докопа. "Ще си водя децата където си искам, когато си искам!" Ау, така ли? Ми тогава не се оплаквай! И те като се оптушиха, като се размрънкаха. Както отбеляза един от младежите зад нас "Втори Батак стана тука!" Два Батака, ако питате мен. Скоро дамската ми чанта се беше впила през стомаха в гръбначния ми стълб, а ръката все повече ми сплескваше престижните задни части. А пък аз самата, почти бях премазала Нея.
Така подпряна само се молех да не ми изпопадат важни органи, докато стигна до заветната бройка от 30 човека. Разбрах как се чувстват гнусните паяци и други гадинки като им пусна вода в мивката. Все едно да прекараш слон през пръстен. Тълпата ме изплю на стълбите. Инспектирах дали съм излязла цялата, после дали чантата ми и съдържанието и е на лице. Всичко беше на място. И даже дишах, и то въздух, а не нечии потни мишници. И нямаше мокри потници на пухкави чичковци около мен. О, живот! На вратата две мацки поздравяваха - Добър вечер, имате 5 минтути! Оо Добър поздрав! А съкровищата бяха прекрасни. И лъскави. И златни. Само дето останалата част от групата ни, която влезе с предните 30 имаше късмета да има и гид. На нас никой не ни обърна внимание. Само зяпахме табелките. Ама какво да се прави... късмет!
И така. Малко на култура бяхме. Или поне така каза пухкавия чичко, с пухкавото семейство пред нас. Но аз нещо културата не я видях. Сигурно мястото ми на "опашката" я е скривало от погледа ми. Пък и бях твърде заета да си пазя важните органи. Явно наистина у нас нищо не е безплатно. Дори, когато не ти искат пари.
Няма коментари:
Публикуване на коментар