7ма конференция "Европейски измерения на българската литература" гр Бургас

На 12 и 13 май 2008 година се проведе седмата по ред конференция под егидата на европейската народна партия. Повече от 30 младежи между 9ти и 12ти клас се включиха със своите трудове в сборника със същото име и представиха работите си на друдневния форум. Сред тях бях и аз. И в интерес на истината харесах работата си, когато я прочетох около 2 месеца след като бях приключила с нея. Презентацията изготвих с още по-голямо удоволствие. И дали понеже съм късметлийка, или просто, защото темата ми беше по-особена, на мен се падна честта да "закрия" конференцията със своята презентация. Направи ми огромно впечатление че толкова много млади хора четат и разсъждават, помежду другото, върху прочетеното. Някои бяха просто сложили текста си и го прочетоха спокойно с равен глас. Беше досадно. Имаше, обаче, и такива, които направиха блестяши представяния на работите си. Много бях впечатлена от единствената участничка от ГЧЕ. Нестандартна, интересна, а най-много ме впечатли, че говореше за поезията не просто по задължение, а защото я чувстваше. Моите уважения към интелекта и усета на това момиче.
Притеснена, стресната, тренирана и подсигурена аз също изнесох своята "реч" и получих аплодисментите си. Почувствах се горда със себе си и работата си. И толкова щастлива че имам учителка като моята... Гледайки другите учителки, които просто наблюдаваха си помислих че съм късметлийка. Аз имах подкрепа, която не се отдели от мен и ме гледаше с усмивка докато стоях там пред тези хора. Бе забавно, приятно, както и много, ама много удовлетворяващо. Имах моите... 8 минути слава.
Този пост е за удоволствието, което носи да бъдеш един от тези, които все още залагат на литературата и извънкласните мероприятия, които те изненадват с ненадейни знания и ти носят спомени и те карат да забравиш, че работата на днешните ученици не е в училище, а в кафетата. И като се прибави работата ми по юбилейния сборник и презентацията за учителката ми по география, мисля че училищната дейност ми допада - един по-различен поглед над учителите, знанията, работата и удоволствието. Ако можеше цялата учебна програма да е изпъстрена с подобни занимания би било толкова вълнуващо...
Замислих се и защо нямаме училищен вестник например. Аз бих чела с удоволствие подобен... а да... защото няма пари... вярно. Тъжно е че свързваме с материална липса всеки начин да разнообразим престоя си в класните стаи. Тъжно е че вече не ни пука за училището и само плачем че то не прави нищо за нас. А аз си доказах, че то дава възможности. Само чака да ги грабнеш, стига да пожелаеш...