to my prince, the one and the only.

сигурно се питаш... какво ще ти кажа, мили мой принце. първо ще ти кажа здравей, естествено! "Здравеееей, принце мой!" така... поздравих те. но нееее не мога да гледам тази тъжна усмивка. не ти отива. повярвай ми когато се засмееш ставаш прекрасен. когато се засмееш ставаш истински приказен принц. хайде де, седни. разполагай се и кажи какво ти има. защо си тъжен пак? онзи ден по телефона звучеше толкова жизнен, толкова весел и жив. гласът ти само галеше слуха ми, а думите ти самата ми душа. е принце мой... защо сега си тъжен? не не ми казвай, че душата ти страда. не ми казвай че те завладява самотата, не ми казвай че празнотата те разяжда. ти не си сам... виж... всеки ден се разминаваш с цял свят от живот, красота. виж каква динамика, веселие, радост... знам какво ще ми отвърнеш... целия този свят е толкова далечен от твоя... толкова сдуден към теб, толкова непознат. студен е, мили мой прекрасни, защото ти си студен към него. далечен е? сближи се с него. различен е да... защо не го опознаеш. знаеш ли колко много хора срещаш всеки ден? колко много виждаш, поздравяваш, подминаваш, без дори за миг да се замислиш, какви са, откъде са, какво чувстват... дали приличат на теб... дали са различни... защо ги подминаваш? може там пък точно да намериш, своята принцеса. няма да те лъжа, принце, може тя да ти разбие сърцето... но ако приемем, че за всеки принц има по една принцеса... то ако тя ти разбие сърцето... значи че тя не е твоята принцеса. тогава продължаваш напред, мили мой принце, да търсиш Нея... истинската ти сродна душа и прелестна любима. продължавай напред, принце, ще срещнеш хора, хора които търсят принц, които търсят подкрепа без условия, без смисъл, без идея... тогава няма да си сам... тогава, мили мой принце, ще намериш и тях и своята малка кралица. тогава целият свят ще бъде твой. да, мили мой, твой. защото света не е само пранетата Земя... света е това отвътре. света е щастието, любовта и онова чувство, че летиш и че си единствения човек, ти и твоята принцеса, единствени под прекрасното слънце, под красивата луна, под многобройните звезди. а аз ли, принце мой, и аз ще търся моя свят. и аз ще го търся с мисълта че ще го завладея, че ще го притежавам. сега мили мой... усмихни се. кажи ми нещо... с онзи... нежен, но жизнен, омагьосващ глас на истински принц, щастлив, силен и прекрасен. подари ми една от своите усмивки и ми обещай... обещай ми че гонейки своя свят... ще ми подариш удоволствието да видя твоето щастие, обещай ми че ще се бориш, прекрасен мой принце. обещай ми още, че никога няма да падаш на колене пред себе си, че няма да се давиш в океана на собстнвената си болка и, мили мой, обещай ми да бъдеш все така прекрасен както сега. но нека, принце, да спрем до тук. нека да изпием по една чаша чай и, принце, да помълчим, а после, мили мой, после да говорим, да говорим докато дъха ни свърши, да говорим докато дойде време да тръгнем по пътя... по пътя към своя свят.