Държа бурно да приветствате най-новия обитател на синята стая - Том...
Той вече две седмици (може би повече) се гуши в одеалцето ми и дремва вечер на коленете ми (проснат като парцал за под) и с леко похъркване почива от цял ден игри и гонене на кълбета... Чудно е как едно мъниче, само 400 грама може да е толкова миличко (дори като те дращи и гризе, понеже те бърка с някое от сестричетата си). Честно, никога не съм имала любимец, различен от хамстер (пардон имах костенурки, ама нали се сещате, трудно е да гушкаш нещо, което повече прилича на жаба, отколкото на домашен любимец) и игривото мърче ми се струва тоооооолкова скъпоценно... Дори мамата на Ангелинка се радва на Том... (може би, защото Том ака на канала и в редки случаи на бентонит, не вдига шум и не заема място, но най-вече, защото е очарователен! Та... нека ви преставя - Том. Той ще ни гостува често, ще ни маха с лапичка и ще измяуква, когато нещо не го кажа правилно или не съвсем, както е било...
2 коментара:
Офф беее, искам и аз да мачкам такова пуффкаво нещоооо:) А къде е"депресанта"?:) Онова чудо, дет ме разсмя до сълзи. Тя ли е мамата? Или не съм разбрала.. Да си го гледкаш много хубаво тва топче космато:)))
Мамата е друга :Р И за съжалние я е блъснала кола и нащо топче космато е сираче. Много се вре, занимава се, заиграва се с теб и много сладичко спи гушнат!
Публикуване на коментар