Тя... съпругата

- Лелеееее, леле, леле, стой! Не мога! Ще ми се пръстне сърцето! Малеееее! Е тия цици ще ги сънувам, казвам ви! - театрално изръмжа Роко.

Въпреки че знаехме за какво говори, четиримата - аз, Спас, Тер и Рицаря, се обърнахме като навити играчки и видяхме кръшната блондинка с къса пола и голям балкон, която се клатушкаше на твърде високите си токчета към бара. После със същото отегчение се върнахме към Guinness-а си. Рицаря ръгна Георги в ребрата и го изгледа строго. Тер се направи, че не е чул, а Спас се ухили с една от неговите многозначителни усмивки, които сякаш казват "Ах, к`во те чака сегаааааа".

- Добре де, ти наред ли си? Нещо май не си в час! - изсумтя Рицаря, който изпитваше хронична непоносимост към долнопробните коментари на Роко. 

Всъщност, Георги, по прякор Роки/Роко, беше първият, който напусна циничната ни сбирщина и се ожени. След това циничната му страна, подтискана в продължение на две години, изби, мутира и се превърна във втора негова същност, която не беше от най-симпатичните. Но се примирявахме с патологичното му флиртаджийство и евтините му забежки, понеже по природа той си беше добряк. 

- Че к`во да не ми е наред! Гледай я, гледай я! Ох, мамооооо, да ми дойдеш ти. Веднага те взимам, жената да ходи където ще!

Това вече преля чашата на търпението на Рицаря, Спас получи своето шоу, а ние с Тер се зачудихме къде да се скрием.

- Слушай, идиот такъв, стига си се правил на шут, коментирайки някаква долнопробна пачавра. Вземи се стегни, че тая няма да я бъде!

Силвия наистина беше мацка трепач. Тя бе онази мацка, по която мъжете полудяват, обясняват се в любов, искат да я отведат до луната и обратно. Докато не се оженят за нея. След това тя се превръща в Съпругата... Онази скучна подробност, която за повечето мъже се превръща в нещо също толкова важно и забелязвано, колкото е и декоративната лампа върху малката масичка до дивана - знаеш, че е там, знаеш, че си събирал пари за нея половин година, но някак вече не те вълнува присъствието й в домашния интериор. 

Последва безкрайна тирада от страна на Рицаря за това каква жена е Силвия, колко долнопробно се държи с нея Роко и как трябва да се опомни и да вземе да обръща внимание на съпругата си, а не на случайните шаврантии по баровете. Някъде по средата на възходящото напрежение у Рицаря, Тер се изправи и обяви, че отива до тоалетната. Всъщност това бе начинът му да избяга от неприятния факт, че подобно конско бе чул и той, около половин година по-рано, месец преди Вая да се изнесе и да сложи край на вече отдавна умрялата им връзка. 

- Много ти е кеф да коментираш бюста на тая и оная, ама когато някой каже нещо за собствената ти съпруга се превръщаш изведнъж в звяр. Малоумно се държиш... - продължаваше Рицаря, когато Тер се метна върху стола до мен, след 10-минутна разходка до тоалетната.

- Оф, още ли продължава това?!?! - изсумтя той.

- Рицарееее, спри сееее! Човекът е женен, не е сляп и не е осъден! - побутнах го аз. 

- Да гледа, няма лошо, ама да спре с тия противни коментари. Особено като се има предвид за кво е женен. Стига се е държал като строителен работник, мамка му! - връхлетя с нова сила Рицаря. 

Думите ми очевидно не бяха произвели правилният ефект върху Рицаря, тъй като той продължи в същия дух, докато Роко гледаше като подсъдим, отказващ да признае вината си - отегчено и почти злобно. 

- Остави ги! Нека се дърлят! - мушна ме с лакет Тер.

- Няма да стигнат до никакво съгласие, нали знаеш. Ще продължат така, докато се скарат и единия си тръгне.

- Да. И какво от това. Двамата просто са различни. Рицарят е романтик, знаеш го. Роко пък има емоционалния капацитет на полски бръмбар. Не им се впечатлявай.

- И двамата са прави...

- Не! И двамата грешат! - след кратко мълчание изръси Тер.

- Ъ? - опулих се аз.

- Рицаря съсредоточава твърде много в една жена. За него другите спират да съществуват. Рискува да се изчерпи. Няма лошо, стига да не позволи да се изхаби. Роко понякога се превръща в кретен и тогава, като малоумно животно, инстинктите му започват да работят. Знае, че трябва да поддържа форма, за да може креативността му да не заспива. Само дето използва инстинктите си не за да поддържа огъня вкъщи, а този вътре в себе си. Майната им и на двамата.

Думите на Тер ме накараха да се замисля...

- Да, но така Силвия се превръща в онази... Съпругата... скучната съпруга, чието присъствие в живота му няма смисъл. Това е несправедливо. Тя не е от този тип жени. Грозно е!

- Да, ама т`ва се случва с почти всички домове. Пък и тя е Съпругата за него. Само за него. За някой друг е мечтаната мацка. И скоро ще го разбере. Тежко му на Роко тогава! Айде наздраве!

Двамата с Тер отпихме от Guinness-а и се зазяпахме в пространството - всеки сам със себе си. Спорът до нас продължаваше. Мразя, когато Тер е по-мъдър от мен...