Флирт с една история

Историята бързаше, а Тер подтичваше след нея. 

- Знаеш ли, започваш да ми причиняваш главоболие, - въздъхна той. 

Вместо отговор, тя се изкикоти. Не че бе очаквал друго. Историите са такива - същински жени. Объркват те, подмамват те, изпиват силите ти, а след това се смеят - с чистия и звънък смях на удоволствието. Не е смях като експлозия след виц, а от онзи другия тип. От нищо непредизвикан, момичешки. Той е като кулминация на щастието, когато тялото ти не намира по-подходящ начин да излее изобилието от емоции, полепнали сякаш по костите и кухините ти. Тогава можеш само да се смееш с лудешкия смях на младостта. 

Снимка: Pixabay

- Не, наистина ми причиняваш главоболие. Ще те оставя и ще си намеря друг сюжет, - задъхан рече Тер. Спря за миг и подпря длани на коленете си, в опит да укроти побеснелия си пулс. Сърцето му блъскаше в гърдите, сякаш самото то искаше да побегне след историята. Сякаш бе набрало хъс, трепет и желание да я достигне. 

Но Тер го възпря. То почти тъжно се върна на мястото си и поде спокойния ритъм на "все същия ден". И Тер се изправи, загледан в далечината, където историята все още препускаше. Обърна се и тръгна бавно назад към своето мирно и кротко аз, с намерението да се върне зад писалището и да се отпусне тежко в стола. Надяваше се между хаоса на своето бюро да намери нов сюжет. Щеше да зарови пръсти сред бумагите по него и да търси.

Историята забави ход, усетила, че вече никой не я следва по петите. В един момент поспря. Изви изящния си врат и се загледа зад гърба си. Тер унило крачеше, пъхнал ръцете си в джобовете. Дори май подритваше камъче. Историята беше в шок. Изоставена. Беше се оказала прекалено трудно достъпна. Обърна се и сложи ръце на кръста (ако историите имаха ръце, те щяха да са дълги и изящни, с остри, червени маникюри). Реши да последва своя ухажор и да се подпъхне отново под перото му. Да се намести върху листа и да замърка кротко, примирена, че това е начинът да се роди. 

Тер хвърли поглед зад себе си, уж неволно и случайно. Видя я. Усмихна се. Сърцето му изпърха. Историята се връщаше. Нямаше да се налага да търси сюжет. Извади дясната ръка от джоба на дънките и се почеса лежерно по врата. Продължи да крачи, докато не се озова зад писалището си. Историята вече го очакваше там. Изтегната прелъстително върху бюрото. И той седна. И я написа. Завърши я и се протегна. Даже май се прозя. От главоболието му не бе останал и помен. 

А историята - тя бе щастлива. Доволно написана и сътворена. Утре щеше да се появи в света на десетки читатели. С гръм и трясък да събори внимателно строените им кули от разбирания и познания. И да ги примамва със своята недостъпност. Да им разкрива себе си ред по ред, да раздразва и утолява любопитството им. 

Коментари