Вдъхновението трае три минути

- Мразя да пиша за смърт...
- Каза момичето, което е убило повече главни действащи лица и симпатични герои от всички останали на масата, взети заедно, - избухна в смях Тер и останалите прихнаха, заедно с него. 
- Не е същото! Когато пишеш за измислени хора и събития е различно. Когато трябва да отразяваш нечия смърт, вече е друго. Този човек е живял, имал е семейство, близки. Бил е обичан и мразен..., - започнах да се оправдавам аз. 
- Героите ти също са обичани. Аз всичките ти ги обичам, - контрира ме веднага Борис.
- Да де, само дето животът ти продължава да си тече също толкова щастливо и без говорещото куче Ръф, а семейството на онзи, дето загина вчера, никога няма да се възстанови от загубата, - отвърнах. 
- О! Чакайте! Прозрение! Моля за напрягаща музика, слушайте внимателно, - изведнъж се изправи Дрън-Дрън. - Напоследък Анджи убива любимите ни герои с терапевтична цел! Подсъзнателно така се справя със смъртта, с която се среща в работата си.

Снимка: Pixabay

Всички притихнаха, втренчени в него. След секунда-две всички заедно започнахме да се кикотим и да убеждаваме Спас, че няма никаква психо-драма и опитите му за анализ, както и изненадващото му прозрение, са също толкова смислени и логични, колкото и любимия му коктейл с бира и фреш от пъпеш. 

- Аз имам друга теория, - след миг поде Тер. - Според мен, един автор убива любимите си герои, когато ги е изчерпал като потенциал. Или когато е изчерпал историята си. 
- Изобщо не съм съгласен, - каза Прабългарина и взе да разтрива брадата си. Винаги го прави, когато в ума му се заражда някаква гениална мисъл. - Историята с Ръф изобщо нямаше да я има, нямаше да има смисъл от нея, ако псето не умираше в точно този момент. 
- Е, то всяко правило си има изключения. А това е от правилата, които важат на количествен принцип, а не по начало, - отвърна Тер. 
- От това обяснение теорията ти още повече издиша, - побутна го Спас. 
- Това може да важи за всеки плот търнър, похват или сюжетна точка, които съществуват, - каза Борис. - Изчерпан си - сватба. Изчерпан си - раздяла, развод, скандал. Изчерпан си - някой заминава за другия край на света. Изчерпан си - героят претърпява катарзис, става светец, ставаш ло. Изчерпан си - Земята бива погълната от зараза или заплашена от метеорит. Да продължавам ли? 
- Да, добре, разбрах те. Просто по елегантен начин се опитах да обясня моята версия за тези авторски наклонности на Анджи, - вдигна ръце Тер, все едно всички бяхме насочили към него ножове и пушки. - Според мен си в творческа яма и затова трепеш герои наред, - обърна се вече към мен. 
- В това може и да има някаква истина, - измърморих аз. - Напоследък вдъхновението ми куца. Или пиша по навик, или изобщо не го правя, - признах си. 
- Какво стана с листенцата на дърветата, вятъра, облачетата, - подкачи ме Дрън-Дрън?
- Нещо не ми действат, - отговорих му аз. 
- То вдъхновението не е константа. Пък и като ти дойде, обикновено не е в най-подходящия момент. И след известно време обикновено трае три минути. После всичко е рутина, - каза Борис. 

Снимка: Pixabay

С момчетата го погледнахме умислено и сякаш никой не се сещаше какво да каже. Искахме да му опонираме, но нещо не ни се получаваше. Тер неистово искаше да му каже, че говори глупости и никога не се е чувствал по-вдъхновен от сега, макар че бе назад с новия си роман и редакторът му му звънеше по три пъти на седмица. Спас търсеше някакво остроумие, с което да го затапи, докато в очите му не проблясна ново прозрение - точно в този момент нямаше никакво вдъхновение за остроумни отговори. А аз, аз просто не бях сигурна дали е прав или не. 

- Какво сте ме зяпнали. Всичко това са романтизми. Работата си е работа, независимо дали си хлебар, счетоводител, художник, писател, програмист, строител. Вършиш я и това е. Писането е занаят, също като кожарството, стъкларството, грънчарството и к`вото се сетите още. Няма тън-мън, вдъхновение, музи и ала-бала. Това са извинения да не си вършите работата. Вдъхновението е онзи миг, в който ти идва идея за нещо ново. И то наистина трае три минути, затова по-добре да имаш лист и химикал, така че да си запишеш идеята и после да използваш, защото иначе отлита, - с тези думи Борис победоносно надигна халбата си с бира и отпи. За пореден път си спомних откъде идваше прякора му - Прабългарина. 

Тримата се спогледахме и като срамежливи ученици, хванати неподготвени, се свихме по малко в столовете си. Мисля че всеки от нас направи опит да запомни тази реч, за да я използва в бъдеще. Подобни мъдрости не бива да бъдат оставяни да отлетят. 

Няма коментари:

Последни:

recentposts

Случайни:

randomposts