СредноЩна среЩа с "Десетте хиляди сълзи от мъка и щастие" на Елизабет Ким

Едно от новогодишните ми обещания бе да споделям всеки месец в блога за книгите, които чета. Причината да включа този "обет" беше, че през януари бях затрупана от страхотни фентъзи истории, които си плачеха да бъдат препоръчани. Но се ограничих с кратки размисли в Goodreads и така и не обелих дума по въпроса. А и в крайна сметка, новогодишните обещания се пишат, за да бъдат забравени още през февруари. 

Тази книга, обаче, остави у мен едно доста странно усещане. Хем ме уби за кратко, хем ми се плачеше, хем ми се буйстваше, но в крайна сметка реших просто да обеля думичка. Четох я на английски и мисля, че не е превеждана на български. За мен това е пропуск. Книгата си заслужава!


"Ten Thousand Sorrows" е автобиографична книга, разказваща историята на една жена с наистина трагична история. Елизабет Ким е плод на кратък романс между корейка и американски войник. Младата Омма не се вписва нито в семейството си, нито в подредения патриархален живот в селото си. Заминава за Сеул и там се влюбва в своя американски герой. Наивното момиче се озовава само, бременно и се завръща в селото си с разбито сърце - войникът няма никакво намерение да я вземе със себе си. Той е получил това, което е искал. 

Омма обаче не е приета с отворени обятия, не че го е и очаквала. Заживява сама на края на селото и по всяка вероятност ражда сама. Отглежда дъщеря си в крайна бедност, но с всичката любов и въображение, на които е способна. Заради срама, който донася на семейството си, майката бива убита - пред очите на малкото момиченце. Самата Елизабет се озовава в мизерно сиропиталище, след което е осиновена от семейство християнски мисионери в Америка.

И тук обаче животът й не е лесен. В малкото градче, в крайно фундаменталистко баптистко семейство, Елизабет просто не се вписва. Колкото и да се старае, не може да отговори на високите изисквания на осиновителите си, трудно намира среда заради очевидните си азиатски черти и преживява мъка след мъка. На 17 години я женят принудително за мъж от църквата й. Вместо хепи енд, Елизабет получава нов ад - насилие, побой, изневери и психологически натиск. Забременява тайно и се решава на развод едва когато поредното насилие над нея става в стаята на дъщеря й, докато детето спи.


Младата жена преобръща живота си отново, става журналист и отглежда сама дъщеря си. Но е вече крайно увредена от годините критики и вече вграденото усещане, че не е човек, че не заслужава да е жива. Мислите за самоубийство я преследват денонощно и оцелява единствено заради детето си. Започва да се възстановява, благодарение на дъщеря си и израства като човек и жена в нейно име. 

Книгата потвърждава това, че всяка строга и радикална система от разбирания е еднакво увредена и нанася само вреди. Независимо дали става дума за изкривените патриархални схващания на закостенялото общество, избирателното прилагане на религиозни норми, или просто законите в една страна - резултатът е същият. Произвеждат се изкривени и повредени хора. А ако са различни, свободолюбиви, талантливи и живи по природа, щетите са още по-тъжни. Те не могат да намерят място нито в тази среда, нито извън нея. Защото навън раните им са още по-съсипващи. 

Съществуват някои критици, които смятат "Ten Thousand Sorrows" за изкривяваща действителността фикция. Може пък и да е вярно, но на мен цялата история ми прозвуча искрено. Дори да има части, които са плод на въображението на Елизабет Ким, не смятам, че написването им е било умишлено, с цел драматизъм или по-високи рейтинги. По-скоро тези части са се запечатали по този начин в паметта й, тъй като самата тя е била в тези ситуации. А неволите винаги изглеждат по-трагични и безнадеждни, когато са част от твоя собствен път. 


Като жена, стоя между патриархалните схващания и феминизма. Смятам всяка крайност за порочна и вредна. Но тази книга остави у мен едно усещане за благодарност, че съм се родила в женски род. Животът на Елизабет се променя и придобива смисъл след раждането на дъщеря й. Младата жена я обгражда с толкова много любов, че детето се превръща в нейна мисия, помага й да оцелее. Смятам това за привилегия на пола ни. Защото каквото и друго да се обърка, ние винаги ще имаме възможността да дарим живот и той да ни осмисли като същества. 

Най-силно впечатление у мен остави това, че Ким все още е способна на оптимизъм и равновесие. Намерила е начин да оценя и обича осиновителите си. Развила е истински семейни отношения с тях. Успяла е да се научи да се вглежда в себе си и да прави изводи от провалите си. Впечатляващо е и това, че се е съгласила да разкрие тази история пред света, при това от първо лице. Дори половината от тези неща да са се случили в действителност, по начина, по който ги е описала, издаването им само по себе си е геройство. 

Накрая, но не на последно място, много хора определят книгата като депресираща и тежка. Да, в страниците й се крият страшно много тежки моменти. Но самият тон е доста по-оптимистичен. В крайна сметка, ако това сираче може да оцелее и да се превърне в стойностен човек, надежда има за всеки, който се озове в тежка ситуация. Въпреки всички грозни сцени и тъжни моменти, книгата не остави у мен тежест, не ме натовари. Напротив - зареди ме с оптимизъм, че всичко е възможно. 

П.С. Озаглавила съм поста "Десетте хиляди сълзи от мъка и щастие" на Елизабет Ким, тъй като самата тя споделя, че според вярванията на майка й, животът се състои от десет хиляди мъки и десет хиляди радости.

Няма коментари:

Последни:

recentposts

Случайни:

randomposts