Приказки за войната, религията и 1001 нощ

- След няколко години, когато султанът умрял, Маруф се възкачил на престола и дълго управлявал страната в мир и благочестие. Султан Маруф не забравил бедния селски орач, в чиято нива намерил вълшебния пръстен, и го направил свой везир и пръв съветник... Край! - чух гласа на Прабългарина, вървейки по коридора. Спрях се и скришом заслушах разговора му с Димо. Обичам начина, по който Прабългарина чете - напомня ми на моя дядо, как той ми четеше приказки. Има нещо подобно в самата му интонация. 
- Не може ли още еднаааааа! Моля, моля, моля! - размрънка се Димо. Опитах се да си спомня дали и аз така съм мрънкала. 
- Не, време е да спиш! Днес вече прочетохме две! 1001-ата нощи ще продължат и утре. 
- Офф, добрее! - измрънка последно Димо и чух прошумоляването на завивките. Още минутка щеше да се цупи, но след това щеше да заспи - знаех го не само от Борис и Мария, но и от личен опит - гостуванията на дребния у нас, когато двамата бяха в Пловдив на изследвания за бебето. 

Когато чух Борис да се надига от леглото и да гаси лампата, зачаках на вратата на всекидневната. Двамата тихомълком влязохме вътре и се пльоснахме на диваните при Тер и Дрън-Дрън. 

- Арабски приказки, а? - попитах аз.
- Честно, това ли четете? В тая ситуация в момента? - опули се Дрън-Дрън.
- Точно заради тая ситуация, Спасе! 
- Съгласен съм с Прабългарина! Детето трябва да ги чуе и тия приказки! - вметна Тер.
- И аз подкрепям, само малко се учудих... - опитах се да се намеся, но в това време двамата най-емоционални членове на нашата групичка вече бяха започнали словесната война. 
- Мислиш ли, че настоящото положение е много подходящо да пълниш главата на хлапето с ислямски фолклор? Що не вземеш направо да го пратиш на екскурзия до Сирия? Или я по-добре скокнете до Белгия и намерете някоя връзка там. Той вече е на подходяща възраст да влезе в играта... - започна да се пени Дрън-Дрън.
- Спасе, в ред ли си? - сръчка го Тер.
- Глупости говориш! Точно затова му ги чета тези приказки - искам да порасне здравомислещ човек, а не ограничен хейтър, който си мисли, че всички мюсюлмани са "мръсни терористи", - поде Борис и се смръщи. - Ти мислиш ли, че всички мюсюлмани са терористи, Спасе?

Тук Дрън-Дрън вече бе поукротил страстите, отчасти заради лактите, които Тер забиваше в ребрата му. Облегна се едва забележимо назад и вдигна единия си крак върху другия. Хвана глезена си, все едно за кураж, и направи примирена гримаса. 

- Ми, не... ама все пак мисля, че не е много уместно, защ...
- Кое не е уместно? Да уча сина си, че има и друга страна на нещата? Че и в арабския свят има изкуство, култура, красота? Че различната религия не е задължителен знак за неандерталщина? - започна да набира скорост Борис, макар с тих тон. Така ядосан изглеждаше доста внушителен и страшен. Чак очаквах от ушите и носа му да започне да излиза пара. 
- Може би си прав... - съвсем се покори Дрън-Дрън. 
- Не може би, а направо съм си прав - и Прабългарина се отпусна назад в креслото си и театрално тропна с ръцете си върху подлакътниците. Все още беше изнервен, но започваше да се успокоява. Сякаш винаги разбираше кога започва да печели спор и бързо се успокояваше.

- Искам Димо да разбере, че светът е страшно пъстър. Аз съм пътувал много, бил съм обект на дискриминация, смятали са ме за крадец и престъпник, само защото съм българин. Искам той да порасне толерантен и разбиращ. Да си отстоява правата, но да не мрази безпричинно.
- Има и нещо друго, - намеси се Тер. - Дори тези с бомбите не са по рождение зли и кръвожадни хора, а по-скоро са станали жертва на страхотна манипулация, на ситуацията, на времето си. С тях няма начин да се разбереш без пушка, но това не ги прави животни! Плюс това, без да изпадаме в конспиративни теории, нормално е да отвърнат на удара, когато някой ги нападне. Друг е въпросът, че тези кръвопролития не са нужни на никого! Те не оправят ситуацията!
- Съгласна съм, - обадих се и аз. - Ако отгледаме негативно настроено поколение, рискуваме да изкривим историята...

Тук тримата се ококориха и впиха очи в мен, вероятно в очакване да дам някое от "енциклопедичните си обяснения", както ги наричаше Тер.

- Напоследък много мислих, - започнах аз послушно. - Дали хората са се чувствали по същия начин миналия век преди големите войни? И как ще разказваме един ден на децата и внуците си за началото на този конфликт? Непрекъснато излизат разни досиета и информации за Втората световна, например. Колкото и отвратителни гаври и зверщини да е имало по онова време, тук-там има и малко фолклор - изкривени факти и процеси, а други неща пък остават скрити, тъй като сме негативно настроени към едната от страните в конфликта. Същото е и сега. Ако оставим децата си да се настроят срещу всички изповядващи религията, която група хора използва като извинение за агресията си, тази война може да се проточи с векове. `Щото тя религията не е виновна. Нито един Бог не тика оръжия в ръцете на хората и не ги праща да требят себеподобни. Хората правят бомбите, хората ги мятат по други хора. Ама шивачът Маруф не е виновен за това, че някой си там е решил, че иска да трепе наред! 
- Да, разбирам те, права си, - подхвърли Тер и замислено взе да потърква брадичката и долната си устна с пръсти. Обикновено го правеше, когато някой му даде материал за умствена гимнастика.
- Ето! Анджи ме разбира! - тропна отново Борис. - С нея поне ще се съгласиш ли, Спасе?

Дрън-Дрън само кимна, след което ме погледна и аз му смигнах. С Тер бяхме укротили още един сблъсък между двамата - с малка доза разум. Но дори и в момента не съм сигурна дали наистина нещо не се обърна в ума на Спас, защото няколко дни по-късно видях, че бе извадил своето томче с приказките на Шехеразада. 

Няма коментари:

Последни:

recentposts

Случайни:

randomposts