Съдбата, последната любов и чаша кафе с Тер

- Какво мислиш за предопределеността в любовта? - попитах Тер, докато седяхме в градината на едно кафене. Беше слънчев и приятен ден, а той почти се бе разложил на стола срещу мен. На въпроса ми реагира с един от онези погледи, които хората ти хвърлят, когато нещо не могат да разберат въпроса ти.
- Е?
- Какво е? - разсмя се Тер. - Чакам краткия речников преглед, в който ми обясняваш какво разбираш под "предопределеност в любовта". Хааааайдее деее, чакам. Знам че го искаш! - и той отметна глава назад и се разкиска. Изчервих се. 

Вярно е. Когато говоря за нещо, искам другите да разбират какво точно представлява това нещо. И с риск да стана досадна, винаги обяснявам за какво иде реч. Тер нарича това "кратък речников преглед". Дори още повече, в подобни моменти ме съветва да започна да пиша речници, вместо книги - "отдавало ми се". 

Все пак и аз се разсмях - то си беше смешно.

- Имам предвид, - предпазливо започнах аз, но Тер сякаш наистина ме слушаше с внимание, вместо със сарказъм в очите. - Имам предвид онази връзка, която те очаква със щастлив край. Срещата с този, за когото "ти е писано да бъдеш" - и добавих жеста за кавички с ръце, което накара Тер отново да се разсмее. - Сещаш се - всеки има в живота си много връзки, но в края на краищата, всеки търси последната. Тази, която е предварително решена от съдбата. Вярваш ли в това?
- Вярвам, че всяка връзка е предопределена. Не само "последната", - Тер натърти на тази дума и също с жест нарисува във въздуха кавички. Нещото, което винаги съм обичала в него е способността му да подчинява думите. За разлика от мен, обаче, той не обичаше крайностите и абсолютните понятия. Винаги бе някак по-умерен.
- Дори онези, от които излизаш изцеден, уморен, разочарован и с желанието да умреш? - усмихнах се аз и направих саркастична гримаса.
- Да! Дори те са предварително предначертани, - отвърна Тер. - Защото винаги има причина да се случат и никога не излизаш от тях без да научиш нещо, или да натрупаш опит за следващата.
- Тая твойта теория е нетипично абсолютна за теб. Ако вярваш в съдбата, значи я мислиш за някаква много злобна кучка.
- Еми... тя и самата дума е в женски род. От жена к`во друго да очакваш, - ухили се Тер. Аз се засмях.
- Не бе, сериозно. Значи вярваш, че човек задължително трябва да премине през всичките гадости на "неправилните", за да открие "последния"? Така ли?
- Да. 
- И когато най-после го открие, да е емоционално амортизиран, опарен, резервиран, или дори кисел, озлобен и на прага на изчерпването?
- Да. Защото освен всичките тези работи, които ти изброи, тогава човек е и готов. Готов да оцени "последния" като правилен, на фона на провалените си любови, да го познае и открие, да бъде истински с него и да спре да търси липсващото. 
- Добре де, ама защо тогава едни срещат "последната любов" след 2-3 провалени връзки, а други продължават да търсят до 30-40-50 години?
- Защото едни си научават уроците по-бързо от други, - усмихна се Тер и отпи от кафето си, без да сваля очи от лицето ми, сякаш се притесняваше да не изпусне нещо от реакцията ми.
- Значи въпреки болката и нелепата загуба на време, смяташ че раздялата ти с Вяра не е нещо лошо? - знаех, че това може да го жегне, за това започнах да говоря тихо и предпазливо. Лицето на Тер веднага смени излъчването си. Но не с разочарование, а с нещо друго - по-скоро неприязън към темата.
- Да. И не е загуба на време. След като тя се изнесе, осъзнах, че не винаги е достатъчно двамата да правят всичко един за друг. Понякога просто любовта я няма. И това не е вина на нито един от двамата, - отвърна Тер. - Пък и... след първоначалния смут, започнах да се усещам по-спокоен, сякаш някакъв товар е паднал от плещите ми. Тя имаше нужда да намери нещо повече от спокоен живот с мен. Аз имам право на същото.

Това изненадващо и мъдро заключение на Тер ме накара да се замисля за своите провалени връзки. За тези, от които съм излязла скапана и тъжна, за тези, които са ме накарали да си отдъхна след последното "сбогом". Започнах да си задавам и въпроси за хората около мен. Колко от тези връзки са "последни" и колко от тях са само прелюдия към "и заживяли щастливо до края на дните си"?

- Добре де... а как разпознаваш "последния"? - казах, сякаш на себе си.
- Не го. Никой не влиза в една връзка с мисълта, че ще е последна. Всяко начало е риск. Но ако не опиташ, винаги ще се питаш "ами ако". А това е по-болезнено от всичките разочарования и раздели, взети заедно. 

Тук Тер вече бе впил погледа си в мен, сякаш се надяваше очите му да кажат всичко онова, което оставаше премълчано. Аз обаче упорито отказвах да надникна в тях и извърнах поглед. Предпочитах да се съсредоточа в анализи на странични неща, вместо да си играем отново на недоизказани истини и намеци. Реших да намеся в разговора шоуто "Женени от пръв поглед", за да избягам от неудобата ситуация.

- Знаеш ли, докато го гледах ми беше много смешно как се опитват да намерят връзка и наченки на семейство при хора, които се познават от седмица...
- И кое му е смешното? - попита Тер и се усмихна кисело - смяната на темата хич не му се понрави.
- Ами, не мислиш ли, че интимността се появява доста по-късно? Когато хората вече достатъчно са се опознали, че да бъдат наистина себе си, когато са заедно?
- А какво те кара да си мислиш, че това наистина се случва?
- Не те разбирам. Ама въобще!
- Докато си резервиран и се нагаждаш към другия човек, неусетно се променяш, започваш да се превръщаш в това, което искаш да бъдеш с другия. Или това, което той неволно те принуждава да бъдеш. Тогава вече не си старото си аз. Т.е. този момент, за който говориш, така и не се появява.
- Искаш да ми кажеш, че с всяка връзка захвърляш себе си и ставаш нов човек? Та това е нелепо.
- Не, - кротко отвърна Тер и в очите му вече играеше някакво пламъче.
- Ами какво искаш да кажеш тогава? - раздразних се, защото с всеки сантиметър усещах накъде върви разговора. - Току що ми каза, че човек не е истински с нито един от партньорите в живота си. Че се променя и придобива нов облик, за да се хареса на другия, и след това за цял живот остава нов човек.
- Всъщност не. Казах само, че всяка връзка те променя по малко. И връзките приключват, когато вече не харесваш този, в когото си се превърнал. "Последната", мила моя, е тази връзка, в която не ти се налага да се променяш, в която се променяш в най-добрата посока, или тази, в която, отключваш най-добрата си същност, която вече е била част от теб...

Тер отново впи поглед в мен. Този път изпълнен с очакване. Чакаше - да му кажа нещото, което трябва, или да му дам възможност той да го изрече. Пресегна се и хвана ръката ми. Отказах да бъда първа:

- В такъв случай не виждам много връзки в обкръжението ни, които да са обещаващи. Това е толкова депресиращо... 

Няма коментари:

Последни:

recentposts

Случайни:

randomposts