Кафе... в 3 през нощта

Смешно е...
За да си свърша всичко запланувано без да заспя си направих конска доза кафе... в 10.30 тази вечер. Но уви то реши да се обърне срещу мен и да опропасти вечерта ми като я превърне в безсънен ад. И така след около 5 часа писане и струване, почивчици за отмора, аз най-накрая съм готова с работата си, но не и да заспя. Любимият ми трик - мляко с нес за среднощна трудоспособност даде резултат, но пресметливостта ми ме пребори - кафето все пак беше много...

Ех, това кафе. От два дни се опитвам да прочета една от притурките на вестник Капитал - Лайт. Станах голяма фенка на списанието, защото стила му е оригинален и интересен. Та последния брой е посветен на кафето и невероятната символика в тази многообразна откъм вкусове и комбинации кафява течност. Причина да бъдем заедно, интериор на нашето общуване, спътник в ежедневните ни премеждия, спасител, помощник, оазис, сутрешен ритуал, причина за развитието на индустрия - безбройните модели кафеварки и вериги заведения - кафетерии, кафенета и тн.

Та в този дух на нещата се замислих какво е кафето за мен... Обожавам вкуса му. В зависимост от настроението си го пия чисто (най-вече сутрин и когато искам бързо да се събудя), с мляко и много захар с гарнитура от бисквити (когато се глезя), с мляко (на по чаша с приятелки), нес с мляко (когато работя). Кафето и всичките му разновидности са станали част от ежедневието ми, важен момент от деня ми. Кофеинът придружен с друга една съставка, от друг мой ритуал, беше летящ старт на сутрините ми.

И всъщност как обичам да пия кафе - на спокойствие...

Цялата тази кофи-олелия ми напомня... имам едно пакетче непознат вид кафе на Спетема и трябва да си устроя един малък празник за душата - казват че било вкусно - с аромат на шоколат и с мек вкус... Ммм вече се почувствах добре...

Невена Цонева - Без страх

Ето че случайността, като непознат автобус в чужд град просто ме остави на непозната спирка наречена – Невена Цонева – Без страх – албумът. И, въпреки че госпожица Айдъл не е от най-силните изпълнителки що се отнася до лайф, албумът е много силен. Всъщност силен не като бъдещ платинен с хиляди продажби. Има от хитовете еднодневки, които всички знаят... за един период от време, но други ще останат в плейлиста ми. Момата не е от най-надарените, но сполучи с този албум – направи нещо, което напоследък липсва на България – ПОП АЛБУМ, който да е пълен със „за всекиго по нещо”.

Преобладават песните ала „аз съм непукист, който стои над простички неща като любов”. Имам чувството че Невена много се е престарала в опитите да се покаже като разбивачка на сърца. Дали да е последствие от личния живот на айдълката или просто имидж хрумване, не мисля че си заслужава ровенето за поредната клюка. Но иначе като звучене музиката е модерна, свежа, мелодична, интересна. Текстовете също са добри. Нещо ново предвид текстовете на любимите ни поп фолк банализми.

Та цялостната визия е много R&B, изключително подходяща като фон за ежедневните ни... Успех на Невенчето да пробие, а аз ще послушам още малко с надеждата скоро да се появяват и нови БГ изпълнители с нейната представа за музиката на 21ви век.

Да съм красива...

Никога не съм имала нужда от това да ме уверяват че съм красива или че съм секси. Но виж сега...

Докато бях сама не ми пукаше дали хората ме мислят за хубавица или ме подминават без да ме забележат. Купувах козметика, просто защото обичам да се поддържам. Правех си прическа, слагах грим, за да се харесам сама на себе си, а не толкова заради хорското мнение. Сега, когато съм семейна се чудя как да укротя най-омразната коса на света, как да и придам някакъв вид и защо, подяволите, заваля този дъжд сега, за да ми развали трудно постигнатата прическа... И как да изляза така облечена като новите ми обувки не си ходят с нито една чанта, а аз още не съм намерила чанта за тях. Това би било липса на стил и... Уви излизам така и какво да вида – никой не обръща внимание на несъответствието между черната ми чанта и бежавите обувки. Само аз си мисля че отдалеч крещя колко неуместно съм облечена. И как така изведнъж външния ми вид се превърна в основна причина и основна пречка за това да исляза или не...

Но това явление в никакъв случай не се оказва мой патент. Излиза че голяма част от приятелките ми страдат от същия синдром. Едва няколко дни след като Анди стана част от живота на Ет (безмислените съкращения са от реалните им имена), тя се появи в романтичен стил, със страшно сладка прическа, а само около седмица след това вече имаше нови обувки на висок ток, за които мечтаеше от доста време. Дали просто съвпадение са придобивките и желанието за нов външен вид или пък наистина един мъж успя да направи от момичето дама?! А тя цялата излъчва романтика. Онова сладко чувство на скоро влюбено момиче струи от нея. Улегналостта на времето и преживяното не я пречупва и тя е просто... влюбена. Мислите и, това което говори.. всичко звучи като Анди. А начина, по който му говори, нежността в гласа и направо разнежват. Хубаво е да видиш двама влюбени в днешния забързан свят... освен мен де.

Синдромът завладя и Жу. Прическата, начина, по който се облича и държи я променят толкова много. Мъжете около нея я преобъщат в едно номо момиче – уверена, смела, суетна и тези и нови качества я правят още по-красива. Едно доказателство, че всяко момиче се нуждае от много малко, за да бъде наистина красиво. Впечатлена съм колко бързо препуска в своята метаморфоза и как един единствен човек я тласна към нея... а той дори не значи толкова много за него... Е, нима не е истина че човекът до теб наистина те прави по-красив в собствените ти очи?...

Той ми каза преди няколко дни че съм започнала да ставам много по-женствена отколкото бях в началото, когато се запознахме. И преглеждайки гардероба си съм склонна да се поклоня до земята и да кажа: „Прав сте учителю” и то не с насмешка... Ужасен беше първия ми опит да си създам здрава духовна връзка с... рокля... Но резултата от нашето съвкупление (с роклята де) беше очудващо добър. И оттогава мис обожава рокли и само търси повод да облича. И не си спомням откога не съм носила анцуг... може би за една година... 2 пъти. Но дали причитата се крие именно във връзката ми?!

Някои неща ме наведоха на мисълта че аз винаги съм си била суетна, но в различен аспект. Дали съм си търсила най-готината тениска или рокля, все пак съм търсила най-готината. Но основната разлика е че днес мисля половин час какво да облека. Обувките си избирах цял ден, а иначе ми стигаха 2-3 часа. И защо, мислите?! Мислех не само за своя стил, а и за Неговия. Исках крачетата ми да са хубави и за него.

Но дали нашата суетност произтича от страха да не бъдем отхвърлени и изоставени, когато наистина обичаме?! Аз смея да твърдя че и гола, по анцуг, с вечерна рокля, съм обичана. Но не всички могат да бъдат сигурни във връзката си както аз съм сигурна в Него.

А може би просто жената все още има усещането за нужда да бъде бижу, украса, аксесоар, с който мъжа да се покаже пред другите, за да се похвали. Нима ние нямаме нужда да бъдем толкова зашеметяващи, че да бъдем показвани като трофеи, и то скъпички такива.

Но независимо от това кой отговор е изписан във вътрешната страна на моята опаковка днес аз пак ще се наперя и издокарам... И то не заради другите, а заради самата себе си и моето чувство за дълг. А в неделя може би ще се излежавам по анцуг с размаран грим от вчера... Днес... ще съм специална.

Обсебени от мрежата

Вероятно на всички се е случвало... поне веднъж.

Интернет доставчика е на особено мнение по въпроса за нуждата ти от връзка с мрежата и започваш монолог за любов между теб и майка му, баща му, сестра му, леля му и изобщо цялата му рода. И осъзнаваш че колкото и да си потентен, връзката така и не става по-добра. Явно секса не е достатъчен.

А може би друго - компютъра обявява стачка и до такава степен се настървява че направо гори... в буквалния смисъл.

Или може би работата ти е дотолкова съсипваща, че силите те напускат около 8 вечерта, а столът пред монитора не е много удобен. Взимаш си лаптоп - скоро осъзнаваш че сънищата ти са станали по-хубави след като няколко вечери подред го гушкаш страстно докато той ти се пули и мига - неуспешен опит да привлече вниманието ти.

Нуждата обаче от паралелната - виртуална реалност така ти липсва. Проверяваш пощата си по 200 пъти на ден. Не че чакаш толкова писма - просто досега ти с иконката на браузъра е за толкова ограничено време, което стига само да напишеш името и паролата за мейла си и след това отново се впускаш в забързания си ден.

И така накъде? Замислих се че съм живяла години наред без абв, сайта с хороскопи, тракерите пълни с толкова интересна информация, живяла съм и без блога си и без целия този интересен свят. Но когато веднъж отворих вратичната с дабъл-клик мишката и сега съм зависима от него. Мога с дни да не докосна клавиатурата, да не отворя пощата си и тн, но отнеме ли ми се тази възможност съм БЯСНА! Никой няма право да ми я отнеме. И сега се моляна всички богове да ми върне живота отпреди няколко месеца. Тогава си пиех мохитото с Него, не ме занимаваха особено глупави дразги и отношения с глупаци. Но уви времето назад не върви. Твърдо отказва да се подчини и да обърне хода си така че аз се отказвам да го насилвам. И ще продължавам да си лягам с лаптопа и да го гушкам докато намеря време. А от екрана ще ми се смеят 200 уеб страници, които съм отворила за по-бързо заедно че да мога да ги видя. И накрая... нищо пак няма да видя. Карай....