Феми-какво?

януари 30, 2018

Феми-какво?

януари 30, 2018
Поредната сряда вечер... Единствената разлика беше, че за първи път излизахме официално "по двойки" - аз и Тер, Борис и Мария, Спас и Елата. Отидохме в любимия ни бар за караоке вечер. И аз успях да навия другите две грации да пеят с мен. В този момент бях обсебена от песента на Мария Илиева - Всичко. Не можех да спра да я слушам. И припявам...

Изгубя ли себе си знам, че губя всичко.
Не искам извинения – няма нищо.
Вярвах на мечти, които ти продаде ми,
но се уморих да се обичам и за двама ни...

Раздадохме сена сцената, като че бяхме на концерт. И под бурните овации, които, подозирам, бяха по-скоро за късите ни поли, отколкото за певческите ни способности, се върнахме с подскоци на масата - три млади жени, преизпълнени с енергия и настроение. 



- Виж кво, не ме кефи на кво я учиш, - през смях каза Спас, когато седнахме обратно на масата. - Ще си имаме проблеми.
- Ох, к'во пак направих, - засмях се и аз. 
- К'ви са тия феминистични работи сега? Аааа! Да ги нямаме! - сръчка ме Спас, след това се обърна към Тер, - Сори, брат, изгоря! Падна в лагера на врага.
- Аз ли? Абе, ти чуваш ли се? Тая тука е всичко друго, но не и феминистка. Кучка - да, но феминистка... Ауч! - изкиска се Тер - бях го сръчкала с лакет в корема. - Не ми помагаш!
- Аз само не разбрах къде го видя тоя феминизъм... - попитах Дрън-Дрън.
- Е как, тука някаква мадама съска, хапе, раздава го тежкарка. Клишета, не пипай чувствата ми, драми, щяла да ме учи... - взе да се обяснява Спас. 
- И това е дефиницията ти за феминизъм? - опулих се и взех да оглеждам масата. 
Момичетата се подхилкваха, Борис гледаше съсредоточено, сякаш обмисляше дълбоко въпроса. Първи проговори Тер:
- Епа, сега, женска си е песента. Не можеш да го отречеш. 
- Ама разбира се, че е женска, - отвърнах. - Просто се заяждам с негативизма и крайността на Спас. - обърнах се към него. - Ти като слушаш някакви "ще те пляскам", "дупета", "мадами" и т.н. аз казвам ли ти прасе, сексист и тем подобни? 
- Всъщност, наричала си го така, - промърмори Тер. 
- Абе, ти на чия страна си? - обърнах се към него със смях. 
- Ето, почна се! Чехлоса те! Край! - засмя се Спас. 
- Алооо, Спасе! 21-ви век е. Истанбулска конвенция! Само защото твоите героини винаги са нежни и ефирни дамзели, нуждаещи се от спасение, не значи че всяка завършена и психически и емоционално стабилна жена е феминистка! Самостоятелните и оправни жени също понякога имат нуждата, желанието, да бъдат женствени, нежни, да бъдат обгрижвани... И носят къси поли. И са сексуални. И страдат...
- Анджи... - намеси се за първи път Борис. - Ти малко яхна метлата, ама бих искал да отбележа, че в момента ти влагаш повече негативизъм и предразсъдъци в понятието "феминизъм" от Спас. 

Изслушах го и се опулих, вгледана в него. Той присви устни, сякаш в извинение: "съжалявам, така си е", след което кимна с халбата си бира към мен. Замислих се. Наистина ли в мен преобладават предразсъдъците, които уж искам да преборя - че феминизъм означава обилно телесно окосмение, объркана сексуалност и противопоставяне на нежното начало у жената. Започнах да се самоанализирам и се запитах - боря ли се наистина срещу нещо и ако да - срещу какво?

От майка си получих в наследство убеждението, че жената трябва да умее да прави всичко - от кекс до шпакловка. И в действителност не съм овладяла само това, което не съм опитала. И често съм предпочитала да си свърша нещата сама, вместо да очаквам мъж да ги направи вместо мен. Правеше ли ме това феминистка? 

Не. Защото същевременно с това бях твърдо убедена, че някой ден ще се появи мъж, на когото не просто ще позволя да върши мъжката работа, вместо мен, но ще го очаквам от него. А феминизмът винаги съм смятала за излишна крайност, която показва единствено озлобление. Това правеше ли ме антифеминистка? И ако бях такава, не означаваше ли това, че съм антижена?

- Ей, затапи я! - плясна с ръце Спас, докато аз продължавах да мълча и да зяпам Борис с празен поглед. - Драги зрители, наблюдавате едно изключително рядко явление... - добави театрално.
- Анджи? - деликатно попита Прабългарина и докосна ръката ми. Усетих как Тер ме прегръща през кръста. - Окей ли си?
- Да бе. Оф, момчета, ще ми докарате криза на личността, - опитах се да се измъкна аз с шега. 
- Анко, предразсъдъците не винаги са нещо лошо. Лошо е, когато ги следваш сляпо, - включи се Мария. - А ти не си от тия. 
- А пък понятията са нещо относително, - намеси се Елата. - За едни феминизмът означава мустакати злобарки, за други - бъдеще и равенство. Истината е в твоите лични убеждения, не в думичките. 
- Лекоооо, в компанията на четирима писатели си, - подкачи я Спас. 
- И сега? Какво всъщност е феминизмът? - попитах аз и отпуснах ръце в скута си, смутена от темата, в която бяхме навлезли. 
- Феми-кво? - ухили се Спас. 
- Феминизмът е това, което вложиш в него, - усмихна се Борис. - А пък ти верно не си феминистка, ако за това се чудиш. Тоя тука е все още жив, не за друго, - добави той и кимна към Тер, който се засмя. 
- И нямаш нищо против да коментираме задника ти, - обади се Спас. 
- Даже си го изискваш от нас, - добави Тер.
- То от теб се очаква, - скастри го Дрън-Дрън. 
- Да, сега вече... - подметна в отговор той. 
- А не си и кифла, - каза Елата. 
- Ами какво съм тогава? - попитах. 
- Жена... 
Поредната сряда вечер... Единствената разлика беше, че за първи път излизахме официално "по двойки" - аз и Тер, Борис и Мария, Сп...

Последни:

recentposts

Случайни:

randomposts